Позволиха регистрацията на Радко
След 16-годишна борба, Централният Съд на бЮР Македония призна правото на легитимност на про-българската Асоциация Радко.
Властите (с Решение на Централния Регистър в Скопие N-30120140031889) на 6.10.2016г. признаха правото на легитимност на Асоциацията на Гражданите за Запазване на Идентичността на Българите в Македония – „РАДКО“, съгласно постановлението на Европейският съд за Човешки Права в Страсбург.
На практика се легитимира организирането (и съответно съществуването) на българи във Вардарска Македония.
Основните цели на Радко са:
- Българите от Република Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;
- Афиширане на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Република Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Република Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности;
- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;
- Защита на Българите в Република Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид;
- Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от Република Македония и Българите от Република България.
До тук се стигна може би и случайно докато се вихри доста сериозна политическа криза в Република Македония и докато вниманието на политическите партии беше концентрирано основно в избождане очите на конкурента. Сигурно е изиграл роля и наближаващият доклад на ЕК за напредъка на бЮР Македония та постановлението на съда в Страстбург да бъде спазено.
Трънливият път накратко:
На 5 юни 1993 година в Охрид е учредена организация ВМРО, която по устав е „демократична, самостоятелна, национална и политическа организация на македонските българи“. Забранена е, а лидерът ѝ Владимир Панков е арестуван, заплашван и репресиран.
На 22-и Януари 2000 година той и негови съмишленици правят опит да учредят ВМРО – Иван Михайлов. Още представянето (на което присъстват българският посланик и депутати) е осуетено от хулигани с димки. Регистрация е отказана от съдебните власти в Република Македония.
На 19- Юни 2000г. се прави се опит „Радко“ да се впише като сдружение в Охридския районен съд в регистъра на сдруженията на граждани и фондации. След вписването започва открита кампания срещу членовете на сдружението, което с решение на Конституционния съд на бЮ Република Македония от 21 март 2001 година е обявено за неконституционно на основание „насилственото уронване на държавния порядък, пречене на свободното изразяване на националната принадлежност на македонския народ, т.е. пренебрегване на неговата самобитност и разпалване на национална или верска омраза или нетърпимост“.
Няма проблем обаче да се регистрират поне две албански партии и множество организации на сърби, власи, роми и т.н. Заплаха за „македонската идентичност“ е когато организацията е на българи.
На 4-и Октомври 2001 година членовете на сдружение „Радко „завеждат жалба, по която е образувано дело срещу Република Македония в Европейския Съд по Правата на Човека в Страсбург. Делото спечелено от членовете на сдружението през 2009 година. ЕСПЧ счита жалбата за основателна и че Република Македония трябва да изплати общо 9 000 Евро обезщетение. Според ЕСПЧ македонските власти са нарушили чл. 11 от Европейската Конвенция за Правата на Човека, която предвижда свободно обединение на гражданите.
При нов опит през 2009-а регистрацията е отказана от Централния Регистър. Сдружението подава жалба.
През 2011-а Върховния Съд на бЮР Македония е разгледал молба за регистрация на Българско Сдружение „Радко“ в град Охрид. Не е установил причина то да не може да бъде регистрирано.
Сизифовсата борба на Владимир Панков и съмишлениците му е пример за упоритостта с която трябва да бъде защитавана българската кауза на всяка цена. Колкото и усилия и мъки да са необходими. Нищо че някъде и понякога все още е трудно човек да се самоопредели като българин.
Радко е псевдоним на българския революционер Иван (Ванче) Михайлов. Една от най-мразените личности в съвременна Вардарска Македония. Споменаването на името или псеведонимите му и до днес често предизвиква бурна реакция, запенване и псувни сред македонистите и автоматично се свързва със заплаха за независимостта на БЮРМ. Малко парадоксално като става дума за човек, посветил живота си на борбата за независима Македония.
Да пребъде българщината!