Българските училища в чужбина срещу промените в изборния кодекс

Българските училища в чужбина излязоха с декларация срещу промените в изборния кодекс, ограничаващи изборните права на сънародниците ни зад граница.

В декларацията са се включили български училища от Франция, Германия, Холандия, Италия, Испания, Холандия и Кипър. Българите виждат в промените политика на разделяне, разединияване и дебългаризация, провеждана от политиците ни след както хем гласуването става задължително и практически губиш част от гражданските си права ако не успееш да гласуваш, хем за много българи в чужбина гласуването се затруднява поради разстоянията и традиционно ужасната организация при избори.

Практически българите в чужбина биват отблъсквани от политиците им, пряко личните им усилия да останат българи. Усилия, които други по-ниско образовани и мотивирани български граждани не полагат, но имат осигурен безплатен транспорт с автобуси. Политиците ни се изживяват като някакви градинари. Задължават да гласуват едни хора които не е много ясно дали са в състояние да прочетат бюлетината или да кажат „добър ден“, но идеално знаят за кой номер да гласуват (при нужда си подават пръчица за улеснение в намиране на точното място за хиксче). Но пък виждат заплаха за националната сигурност в определянето на политиката и бъдещето на страната да участват активни и образовани българи като студенти в Харвард, банкери в Лондон и инженери в Германия, които късат от залъка и свободното си време за да поддържат българско училище и да могат децата им да останат българи.

В декларацията си училищата напомнят, че либерализацията на изборното законодателство през 2014 година доведе до впечатляващ ръст на броя гласували български граждани в Европа и Америка.

Връщането на ограничителните условия за гласуване всъщност прекъсват тази положителна динамика и зачеркват с един замах многогодишни усилия против пълната асимилация на следващото поколение български граждани и в полза на устойчива връзка на диаспората ни с държавата.

Днес правната комисия подкрепи ветото на президента, очаква се утре то да бъде гласувано в парламента. Галина Иванова-Кумбаро, директор на българското училище и на Българския културен център в Никозия определи това като обнадеждаващо:

Ето и целия текст на декларацията:

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, представители на български училища в чужбина заявяваме, че промените в Избовния кодекс приети в края на април 2016 г. ограничават правата ни, като затрудняват много от нашите семейства, както и нашите пълнолетни възпитаници да гласуват. Подобна ограничителна политика влиза в разрез с многогодишния ни всеотдаен труд за запазаване на българско самосъзнание зад граница.

След много усилия от страна на активни български граждани, родители и учители, българската държава започна, макар и срамежливо, да провежда образователна политика в чужбина извън историческите ни диаспори, през 2009 год. От тогава българските училища в чужбина растат лавинообразно и по брой, и по влияние, и по успехи. Това е пример за несъстоятелността на псевдоаргумента, според който българите в чужбина не желаят да остават българи и не желаят децата им да учат български.

Факт е, че все още прекалено голяма част от българските семейства не са обхванати от този процес, но това е защото държавната политика не е стигнала до тях, не е достатъчно насърчителна, няма достатъчно информация и достъп до обучението. За съжаление, десетки години бездействие са довели до това положение и сега ще са необходими десетки години за връщането на много българи в национална орбита или поне спиране на обезкръвяване на нацията чрез запазване на българско самосъзнание на подрастващите поколения в чужбина. Но началото е поставено, положителна тенденция – налице и резултатите са осезаеми. Не случайно българското Министерство на образованието ги изтъква официално и се гордее с тях.

Успоредно с това, последните промени на Изборния кодекс през 2014 г. дадоха очаквания резултат, а именно впечатляващ ръст и в някои западни държави – в пъти – на броя гласували български граждани в Европа и Америка на парламентарните избори. Българските училища в чужбина със сигурност също са изиграли роля в това увеличение, защото те създават благоприятна среда за общуване и запознаване с българската действителност чрез традиционните празници, които организират и най-общо чрез връзките, които създават както между семействата, така и между тях и български институции (чрез дарителски кампании например или чрез проекти на културен и педагогически обмен с България и български общности в други държави).

По тези причини, връщането на ограничителни условия за гласуване всъщност прекъсват тази положителна динамика и зачеркват с един замах многогодишни усилия против пълната асимилация на следващото поколение български граждани и в полза на устойчива връзка на диаспората ни с държавата. Само чрез такава динамика България може да се надява на осезаемо влияние в света, както икономическо, така и политическо, но и на реализиране на огромен потенциал в интерес на българското общество.

Затова ние, представители на български училища в чужбина, в навечерието на 24 май, призоваваме българските народни представители да проявят разум и да не унищожават нашия съзидателен труд. Възпитавайки български граждани, ние създаваме сила в полза на България. Молим да я приемете, а не да я отблъсквате. Молим избраниците на българския народ да създават насърчителни условия за изразяване на българското гражданско самосъзнание, а именно безпрепятствен достъп до урните и мотивация за избор на народни представители чрез избирателен район „чужбина“.

Само така българският народ може да върви обединено и уравновесено към стабилно политическо бъдеще и икономически просперитет. Не ни отблъсквайте, а ни позволете да продължаваме да възпитаваме и даваме на България български граждани!

15 май 2016 г.

Подписали Декларацията:

Камелия Конакчиева, училище „Кирил и Методий“, Париж, Франция,

Евелина Аврамова, училище „Васил Левски“, Саарбрюкен, Германия

Гергана Христова, училище „Пейо Яворов“, Милано, Италия,
Илиана Илиева-Дъбова, училище „Св. Седмочисленици“, Тарагона – Реус, Испания

Антония Петрова, училище „Иван Вазов“, Манделю, Франция

Елица Йорданова, училище „АБВ“, Амстердам, Холандия

Галина Иванова – Кумбару, Български културен център „Кирил и Методий“, Никозия, Кипър

Янка Желязова-Петерсен, Българско неделно училище в Регенсбург, Германия,

Анели Младенова, училище „Св. Климент Охридски“, Екс-ан-Прованс, Франция