Промени в изборния кодекс
Очакват се промени в изборния кодекс да бъде въведен избирателен район за българи в чужбина и гласуването да стане задължително.
Правната комисия в парламента прие за следващите парламентарни избори да се създаде избирателен район „Извън страната“, като от там ще се избират до четирима депутати. Това само по себе си би позволило по-добро представяне на над двата милиона българи зад граница и интересите им в българската политика, а защо не и партия на българските емигранти. Няма да се създава специална районна избирателна комисия, като тези функции остават в Централната избирателна комисия (ЦИК).
Според сега действащия закон гласовете от чужбина се разпределят в страната. С приетите промени българите извън страната ще могат да гласуват и за конкретен кандидат за депутат. За да може отново общият брой на депутатите да е 240, броят на депутатите от страната ще бъде намален. От къде – ще се решава в ЦИК. За да е възможно това, депутатите приеха още да отпадне правилото, че от всеки избирателен район в страната трябва да има поне 4-ма депутати.
Предложението на ГЕРБ не получи подкрепа от ДПС и БСП.
Комисията отхвърли предложението на Реформаторския блок за създаването на четири избирателни района в чужбина, както и идеята на левицата за три – Европейски съюз, държавите от Европейската икономическа зона, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония; Северна, Южна Америка, Австралия и Япония; и останалата част от Европа, Азия и Африка.
От ДПС се обявиха твърдо против и изразиха притеснението си, че така ще се създадат нови партии, които да обслужват интересите на българите извън страната и така те няма да гласуват за традиционните партии – ДПС, ГЕРБ, БСП и т.н.
Най-сериозната промяна на изборните правила е въвеждането на задължително гласуване. Преди половин година настоящият парламент отказа да подложи този въпрос на референдум като противоконституционен, въпреки че бе сред трите предложени от президента. Внесеното впоследствие предложение на Патриотичния фронт (ПФ) и „Атака“ обаче бе подкрепено от ГЕРБ и текстът бе прокаран при първото четене на поправките в Изборния кодекс. Предлагат хората, пропуснали едни избори, да бъдат автоматично лишени от избирателни права и да бъдат заличени от избирателния списък. След това (ако все още искат) ще могат да възстановяват правото си със заявление пред администрацията. И явно трябва много да искат да направят това, тъй като законът ги задължава да внесат нотариално заверено писмено заявление до съответната община, придружено с документ, доказващ уважителни причини за неучастието им в предния вот: инцидентно отсъствие от страната, заболяване, учебна или служебна заетост или други непредвидени обстоятелства. Проектопромените не указват какво ще се случва с гражданите, които не представят подобни документи. Изглежда че сегашните депутати просто се опитват да изключат българите в чужбина от изборния процес и участието им в управлението на страната.
Според Конституцията гласуването и участието по този начин в управлението на страната право на гражданите. Не е много ясно дали сегашните депутат са чели конституцията и дали закона няма да бъде блокиран (ако мине) от конституционния съд.
Все пак няма да бъдем задължени да непременно да подкрепим някоя от целокупно все по-нехарсваните партии на статуквото. За пръв път в бюлетината ще има и поле „Не подкрепям никого“. В правната комисия се разрази скандал дали гласовете, подадени по този начин, ще се броят за действителни. Уловката е, че колкото повече хора изберат тази опция, толкова повече ще се увеличи необходимият брой гласове за преминаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента, която се определя от броя действителни гласове. А избирането на „Не подкрепям никого“ все пак е действителен глас, който е разпределя. Промяната е в интерес на политическите сили с голям електорат и е препятствие за нови и по-малки партии и коалиции. Другият ефект ще е, че по-малко партии ще прескочат и бариерата от 1%, над която се получава партийна субсидия. В същото време очакваният ръст на избиратели за по-големите партии в резултат на задължителния вот работи в полза на партийните им приходи и бетонирането им на власт.
Основната причина поради която се бърза с промени в изборния кодекс всъщност беше електронното гласуване, което бе одобрено на референдум в края на октомври миналата година от над 1.8 милиона българи и все пак също бе прието, но в експериментален вариант. Правната комисия реши да се гласува експериментално електронно на три поредни вота. Проверките ще се провеждат от ЦИК, ще има и три симулации с измислени партии и коалиции. Ако тестовете бъдат успешни, вероятното прилагане на този вид избор може да се въведе като легален начин на гласуване през 2019 г.
