Македонска безпътица

С алчността, озлоблението си и поляризацията на хората олигархичните кланове в БЮР Македония я вкараха в ситуация без изход.

Изборите на 11-и декември миналата година все пак се случиха (от третия опит). Резултатът обаче е толкова пиров, че опитът за излизане от тежката политическата криза доведе до задълбочаването и́. Двете неалбански партии имат почти равен резултат (с разлика от около 20 000 гласа). Албанските партии в парламента обаче вече са не две, а четири. Разпределението на местата е както следва:

• ВМРО-ДПМНЕ 51 депутати;
• СДСМ 49;
• Демократичният Съюз за Интеграция – 10;
• Движението Беса – 5;
• Алианс за Албанците – 3;
• Демократичната партия на албанците – 2.

Албанците продължават да гласуват етнически, но явно вече са раздразнени от системността на двете традиционни албански партии, които се държаха като придатъци на неалбанските.

На 9-и Януари и почти месец след изборите президентът Георге Иванов връчи мандат за съставяне на правителство на новия стар лидер Никола Груевски (всъщност и виновник за кризата, довела дотук).

ВМРО-ДПМНЕ обаче има само 51 депутата, а за съставяне на правителство трябваше да събере за 20 дни мнозинство от поне 61 в парламента от общо 120.

Груевски спечели крехката си победа със силно анти-албанско говорене, пропаганда и плашене с албанците. Освен понесените обиди, обаче, те много добре осъзнават критичната си в момента роля, а традиционните им партии виждат че примиреността и далаверките им вече не са толерирани от електората и той търси алтернативи.

Демократичният Съюз за Интеграция, „Беса“ и Алиансът за Албанците (общо 18 депутата) приеха обща платформа за преговорите за съставяне на правителство. Настояват за пълна езикова равнопоставеност и албанският език да бъде приет за втори официален език. Сред другите искания са решаване на спора за името на Македония, като в работната група за преговори с Гърция да бъдат включени и албанци. Иска се и справедливо участие в органите за сигурност, армията, разузнаването и правосъдието. Както и на всички равнища на централната власт.

Искания, които след шовинистичната си кампания, архитекта на антиквизацията нямаше как да приеме. След цялата пропаганда и поляризация на кампанията с цел изборна победа на всяка цена, съгласие със „смъртния враг“ СДСМ и правителство на националното съгласие също изглежда невъзможно. Правителство на малцинството също изглежда невъзможно, защото като че всички партии са се концентрирали единствено в спъването на конкурентите си.

Ни в клин, ни в ръкав и ромите поискаха езика им да стане официален. Все пак вероятно ромския има по-голям шанс от книжовния български, дори и написан на сръбска пишеща машина.

На 29-и януари в полунощ срокът изтече, без да има съгласие. Никола Груевски се обяви за нови избори.

По конституция при неуспех на първата политическа сила, президентът трябваше да връчи мандат за съставяне на правителство на втората – СДСМ.

СДСМ би трябвало да е в състояние да състави правителство, защото лидерът Заев обяви че е склонен да приеме исканията на албанците или поне да преговаря с тях.

Да ама… не. Президентът Георге Иванов реши да не спази конституцията и просто не връчи мандат на втората политическа сила. Официално обвини Заев че подкопава интегритета и целостта на БЮР Македония.

Изглежда, че такъв вариант не е предвиден. Парламентът трябва да се събере и да насрочи нови избори (с може би по-категоричен резултат). Или да импийчне президента с надеждата следващия (или изпълняващ тази длъжност) да е по-сговорчив или поне да спази конституцията. Това обаче също не се случва. Новоизбрания парламент просто не заседава, докато партиите задкулисно се опитват (и не успяват дори с това) да се договорят кой да е председател, та ако участниците в сделката я постигнат, да вземат да направят кворум.

Междувременно няма работещ парламент, който да насрочи дори и местни избори, а мандатите на кметовете изтекоха на 22-и и 25-и Март. При невъзможност за провеждане на избори, мандатите им биха могли да бъдат подновени… От парламента, какъвто няма.

Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан призова към държавничество, вместо политика:

Непрекъснато заявяваме, че всички лидери на страната, включително президентът, трябва да уважават резултата от последните избори. В една демокрация трябва да се признават парламентарните мнозинства, дори когато не ти харесват. Поради това очакваме всички политически лидери и институции да позволят демократичният процес да продължи в интерес на гражданите на страната.

Той беше на визита в БЮР Македония в опит да убеди президента и лидерите на партиите да е договорят, но Георге Иванов се оказа прекалено зает с посещение в Унгария.

Дипломатически представители на САЩ също призоваха президента на БЮРМ да спази конституцията независимо дали на него лично изборните резултати му харесват или не.

Правителство няма, парламентът не работи, институциите – също (и то отдавна) кметовете вече нямат мандат.

Единствената власт в иначе парламентарната република е президентът Георге Иванов, който определя подканянията да спази законите и да покаже че БЮРМ е поне донякъде държава като „грубо вмешателство отвън“.

В странен синхрон с Москва, които отново обясняват ситуацията с някаква странна конспиративна теория „Западът с ръцете на албанското малцинство се опитва да докара на власт претърпялата поражение опозиция“ и „деструктивните опити да се наложат отвън схеми, противоречащи на волята на македонските избиратели“. Така де, не се споменава детайла че първо Груевски получи мандат. Пак добре че засега поне извънземните са невинни за това че президента не позволява БЮР Македония да има правителство, ако то не е на неговата партия.

Груевски призова

народът да вземе съдбата си в свои ръце

народът да покаже своята сила против двуезичността, нападението срещу унитарността и кантонизацията

Приблизително същото намекна и Георге Иванов

Ако народът не си защити държавата, тогава ще има проблеми. Ако смятат и планират със седене вкъщи и гледане на телевизия, че някой друг ще им защити държавата, са в заблуда.

Докато от (почти) всякъде призовават македонските политици да бъдат държавници и да спрат да си играят с огъня, те самите явно предпочитат да изгорят къщата, ако няма да си е само лично тяхна.