Депутатите се обединиха срещу българите

Депутатите в парламента на Република България преживяха странен катарзис и за една нощ задружно се обединиха срещу българите в чужбина.

Депутатите от ГЕРБ гласуваха срещу внесения от самите тях в сряда текст за създаване на отделен избирателен район „Извън страната“ и в четвъртък и петък в пленарна зала подкрепиха обратното предложение на ДПС и БСП. Трите партии, подкрепени от Патриотичния фронт, АБВ, „Атака“ и БДЦ, единно на практика ограничиха правото на българите в чужбина да са равноправни български граждани. Остава загадка странното единомислие дори при подобни лупинги на мнението на 180 градуса за часове на уж отделни хора и личности, които сме наели (с данъците си) уж да представляват интересите ни.

Българите в чужбина ще останат лишени от правото, което имат избирателите на българска територия – да гласуват не само за партийна листа, но и преференциално за някой от включените в нея кандидати. Освен това се запазват и всички условия за повторение на многократно предизвикалата бурни протести по места практика – няколкостотин гласа да се оказват достатъчни за спечелване на депутатски мандат, заради разпределянето на гласовете от чужбина в съществуващите избирателни райони в страната. Практика, направила депутати в парламентарната република (и съответно начело на държавата) като Бат Сали.

На пръв поглед това като че е просто липса на напредък, но в комбинация със задължителното гласуване което все пак мина, на практика дългосрочно отдалечава и изолира българите в чужбина от участие в изборния процес и засилва контрола на партийните машини от статуквото. Едновременно с това гласуването в чужбина ще се извършва само в посолствата и консулствата, което доказано възпрепятства огромна част от българите в чужбина да упражнят конституционното си избирателно право поради физическа невъзможност и пословично лоша организация. Особено на места с по-голям брой български граждани като Лондон и Чикаго, физически би било трудно хората да гласуват, дори а чакат на опашка цял ден.

Партиите по-малко изглеждат като нещо различно от няколко глави на една и съща лямя, конкуриращи се за пред хората, но всъщност просто сменящи се и обединяващи се светкавично при усетена опасност за някоя от тях.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев коментира:

Занимаваме се с това, по насилствен законодателен път да задължим българските граждани да запълнят огромната пропаст между нас и тях, която сами сме изкопали. Пропаст, която е наш грях, да бъде запълнена чрез вменяване на задължения другиму да се яви до изборните урни и да гласува за някой от нас. Не мога да приема да се държим като стара мома, която си търси млади избиратели с пари и по насилствен път.

Свързани статии

• 
  Парламенентът прие декларация за започване на преговори на С Македония и Албания с ЕС

  10.10.2019
• 
  Албанският стана втори официален език в РС Македония

  15.01.2018

Депутатът Гроздан Караджов подаде писмено предложението си за въвеждането на чл. 5 от „Избирателния закон“ на Алеко Константинов от 1890 г.: Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните.

Това нещо да се брои за действителен глас и на практика да даде на най-първите партии. Какво правите всъщност? Карате избирателите да отидат до урните да гласуват, понеже ги задължавате, и казвате на избирателя, че може да се изхитри и да не иска да гласува за нас и ние ще те надхитрим, не само да ти зачетем гласа, а дори да отиде за най-първите … Алеко ги е описал тия хубавци като вас, дето ги внасят тези текстове.

Общо от Реформаторския блок гласовете „за“ промяната, предложена от Патриотичния фронт, са 7 – Вили Лилков (ДСБ), Борис Станимиров (ДСБ), Валентин Павлов (ДСБ), Станислав Иванов (ДСБ), Иван Иванов (гражданска квота), Костадин Марков (СДС) и Румен Христов (СДС). Общо „за“ гласуваха 71 от ГЕРБ, 24 от БСП, 7 от Реформаторския блок, 17 от Патриотичния фронт, 4 от БДЦ, 5 от „Атака“, 10 от АБВ и 1 независим. Срещу предложението бяха 28 от ДПС, 4 от Реформаторския блок, 1 от БДЦ и 2 независими. „Въздържал се“ гласуваха 3 от Реформаторския блок и 5 от БДЦ.

Пред „Дневник“ лидерът на ДСБ заяви, че е станало объркване какво точно се гласува и при двете гласувания на конкретния параграф. Затова веднага, след като се приемат тези поправки, от Реформаторския блок щели да внесат наново предложението само в страните извън Евросъюза и Северна Америка да важи ограничението за откриването на секции само в дипломатическите и консулските представителства. Това било коментирано и с депутати от ГЕРБ.

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви пред „Дневник“, че не е обсъждан такъв вариант и няма да се променя току-що гласуваната норма.