Деантиквизация
Народът в Скопие изразява доста категорично отношението си към антиквизацията и опитите чрез бутафория да се изгражда някаква македонска идентичност.
Ден след като изтече ултиматумът на гражданската платформа Протестирам (даването на гаранции, че Конституционният съд няма да отмени Специалната прокуратура, създадена преди година за разследване на корупцията и да е спре полицейският произвол срещу протестиращите), над 20 000 граждани излязоха на протест по улиците на Скопие.
Народът изразява отношението си към държавността в БЮРМ с боя по фасадите на институциите и многобройните паметници. Протестът се (само)нарича „шарена революция“ било заради използването на разноцветни бои, било заради аналогия с „цветните революции“. Миналата вечер най-много го отнесе статуята на Прометей пред парламента. Протестиращите се опитаха да я съборят и беше спасена само от своевременната намеса на полицията. Протестите се превръщат във вечерна гоненица между народа и полицейските части, опитващи се да опазят от него стиропорените символи на македонската идентичност и държавност. Иронично полицията просто няма достатъчно хора за да опази всички обилно поръсени из центъра на Скопие паметници едновременно.
Защо точно Прометей? Защото се намира пред парламента, на където протестът се отправи след като заляха с цветни бои фасадата на Министерството на Правосъдието. И защото около него имаше скеле, поставено за почистване на петната боя от предишните вечери.
Кратката история на статуята е нелоша илюстрация на македонската действителност.
Не е съвсем ясно защо точно титан от гръцката митология е избран да е на централното място пред парламента (като „коня“ в София) като символ на македонската държавност, вместо реална личност поне малко свързана с историята на региона. Просто поредния бутафорен обект в стил копиращ нацистката статуя Партията, разположен гордо пред копия на Брандербургската Врата и колоната на победата от Берлин (само че бидейки в Скопие активистите на ВМРО-ДПМНЕ били символизирали не силата на Третия Райх, а падналите за свободата на Македония). Само че хората във Вардарска Македония се оказаха по-консервативни от германците през първата половина на миналия век. Едни видяха в класическия вид на статуята символ на импотентността на държавното ръководство. Други (някак не се разбра точно кои) нещо неприлично. След време статуята е сдоби с аксесоар, наподобяващ препаска.
В началото на протестите странна организация на име Майки на Ученици (?) се опитваше да организира почистване на народната любов от триумфалната арка (умалено копие на тази в Париж). Някои „случайни граждани пък е опитаха да я предпазят с юмруци, но след време се отказаха.
До миналата година мегаломанският проект Скопие 2014 целящ създаване на македонска идентичност чрез многоброини паметници от модерни декорни материали в бароков стил е струвал на данъкоплатците в най-бедната страна в Европа 633 милиона Евро. Предвид бюджета и резултата, вероятно поне някои политици, чиновници и близки до тях фирми – изпълнители са станали по-богати.
Протестите продължават. Ступора на политиците и на практика цялата държавност също. Дата за избори няма, а за такава като че не се и работи. Вече ги няма и формалните симулации на преговори.
