Република Македония

Накъде върви Република Македония?

Темата за европейската интеграция на Република Македония изправи един срещу друг български историци.

На конференция в София, организирана от група български евродепутати възникна истински спор дали трябва да променим отношението си към Република Македония.

Най-споделяните сред участниците в кръгла маса на тема „Накъде върви Република Македония?“, в която участваха евродепутати, народни представители, видни историци и експерти бяха вижданията че на Република Македония трябва да се покаже „жълт картон“ и да се поставят определени услови за подкрепата ни за членството ѝ в Европейския Съюз.

Сред участниците са били евродепутатите Евгени Кирилов, Илиана Йотова, Кристиян Вигенин, Станимир Илчев, заместник-председателят на парламента Георги Пирински, историците проф. Андрей Пантев и акад. Георги Марков, бившият кореспондент на БНТ в Македония Коста Филипов, бившият шеф на генералния щаб на БА ген. Михо Михов, бившият посланик на България в Македония Александър Иванов, бившият шеф на Атлантическия клуб Любомир Иванов, който сега е председател на фондация „Манфред Вьорнер“, политологът Петър-Емил Митев, председателят на ВМРО Красимир Каракачанов и други.

Евродепутатът Евгени Кирилов е открил форума с факта че България, която първа призна Република Македония, се третира не по-добре от Гърция, а в някои случаи и по-зле.

Трябва да стъпим на европейските стандарти – свързани с правата на човека, и в това отношение днес е полезно да направим градивна дискусия. Ние гледаме на този въпрос надпартийно и затова сме поканили евродепутати и от другите групи.

До нас живеят братя. Въпросът накъде върви Република Македония си го задаваме всички ние, задават си го всички наши граждани. Трябва да дадем отговор на много въпроси. Не само свързани с миналото, а да дадем една основа, която да създадем с оглед нашето поведение, с оглед бъдещето на взаимоотношенията с Република Макдония.

Има редица обезпокояващи сигнали, те не са за първи път, но положението е такова, че ако направим сравнение с миналото и сега виждаме, че десетки години България спореше по всички международни конференции за незачитането на македонското малцинство. Парадоксът е в това, че със западната ни съседка Сърбия нямаме такива проблеми.

Любомир Иванов е подчертал че да се краде история е като да се краде територия и е настоял България да им постави две условия за влизането в Европейския съюз.

Първо – в македонските учебници по история да се признае българската самоличност на Самуил и останалите българи, обявявани там за нещо друго.

Второ – конституционно да се преустанови дискриминирането на българите в Бивша Югославска Република Македония!

Учебниците и конституцията трябва да станат българските условия и да е ясно, че ако Република Македония не ги изпълнява, не отговаря на европейското изискване за добросъседски отношения. Иванов е припомнил че във футбола след няколко жълти картона следва червен и е заявил, че е крайно време за червен картон.

Академик Георги Марков е допълнил че идеята не е да се покаже предупредителен жълт, вместо направо червен „картон“.

Академик Георги МарковНека ние да не бъдем като гърците – да вдигаме направо червен картон, макар че македонците заслужават, а да им извадим жълт картон и да ги предупредим, че има европейски стандарти и че трябва да ги спазват.

Да престанат да промиват мозъците на младите поколения чрез фалшифициране на историята. Това води до една историческа диагноза – да бъде македонец по националност. Те са раздвоени – всяка сутрин си говорят в огледалото „Аз съм македонец. Аз мразя България“.

Не им трябва да хвърлят 80 млн. евро, когато имат 30 процентова безработица и едва-едва дишаща държавица. Само един паметник трябва да издигнат – на маршал Тито – той е бащата на македонската нация.

Самуил, Кирил и Методий, Гоце Делчев, братя Миладинови, Паисий Хилендарски – това са македонски българи. Те са се самоопределили като българи, а това, че някой се определя сега в Скопие като македонец – това е негов проблем.

Те много добре знаят, че преди 150 години Йосип Щросмайер издава в Македония сборника на братя Миладинови „Български народни песни от Македония“. Нямало е българска екзархия, нямало е българска държава, а те днес издават 150 години по-късно „Народни песни от Македония“. Зачеркват „български“ и смятат, че с това са променили историята. Не могат да я променят.

Георги Пирински e предложил да опита да инициира съвместно заседание на парламентарните комисии по европейски въпроси и по външна политика, на което да се обсъдят въпросите за отношенията на България с Македония.

По време на кръглата маса Коста Филипов е изтъкнал, че от 22 години в Македония не се разпространява нито един български вестник и че от поне 45 години македонците не са виждали български вестник по будките и че им трябва време за да свикнат. Според него опитите за разпространение там на български вестници, които били продавани на цена три пъти по-висока от тази на местните вестници, се провалили заради търговския интерес.

Била е отворена книжарница за български книги и сред българите в Скопие започнала борба кой да назначи своето безработно дете там… и след година – година и половина книжарницата е била затворена. Бил е закрит кореспондентският пункт на БНТ, закрит е и този на БНР и в момента в Република Македония няма български журналист.


Има ли България полезни ходове по отношение на югозападната ни съседка и какви биха могли да бъдат те, коментират в рубриката на TV7 „Трибунал“ с водещ Краси Каракачанов – проф Любомир Иванов, председател на фондацията „Манфред Вьорнер“ и Мирослав Резински – политически затворник в Македония.


Източник: News.bg

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.