Българският беше отменен

Българският беше отменен като регионален език в Украйна

Българският беше отменен като регионален език в Украйна след народният бунт и падането на правителството на Янукович и отмяна на закона, разрешаващ регионални езици.

На 23 февруари 2014 г. Върховната Рада на Украйна отмени Закона за основите на държавната езикова политика. В съответствие с този закон, в някои райони на Бесарабия, където живеят компактни български общности (Арциз, Измаил, Болград), българският език бе приет за регионален.

Кристиан ВигенинВъв връзка с отмяната на закона министърът на външните работи Кристиан Вигенин проведе незабавно разговори с посланика на Украйна в София и с посланика на България в Киев. Министър Вигенин постави въпроса и на днешната среща в Будапеща  на министрите на външните работи на страните от Вишеградската група, България, Румъния и Гърция, на която всички участници се съгласиха, че това е стъпка в грешна посока. Настоящите политически лидери на Украйна трябва да демонстрират отговорност и стремеж към приобщаване на всички групи в украинското общество, при спазването на правата на човека и върховенството на закона.

Въпросът ще бъде поставен отново от българска страна веднага след съставянето на ново правителство в Украйна, още повече като се има предвид, че досега действащият закон е приет през 2012 г. в отговор на поет към Съвета на Европа ангажимент.


При отмяната на закона в българските и руските части на социалните мрежи беше нагнетена значителна истерия че едва ли не малцинствата в Украйна ще бъдат дискриминирани при отменяне на закон, действал едва няколко месеца и позволявал по два или повече регионални езика в определени региони с компактно малцинствено население (какъвто впрочем в България няма).

Във връзка с тези притеснения OFFNews се свърза с директора на Всеукраинския център за българската култура – Димитър Терзиев, и с водещата на българското телевизионно и радиопредаване в Украйна „Роден край„, Антонина Узун, за да коментират въпроса.

Димитър Терзиев с ВигенинНе съм видял закона, но както говорихме, така ще продължим да говорим и пишем. В 21 век такива неща не могат да стават. Като нещо временно, като повод за скандали – да, но нищо сериозно. В Задкарпатието говорят на полски, на унгарски, тук на български. Как ще се забрани това?

Ще натиснат малко повече хората да изучават украински, защото идват такива сили, които имат малко по-висок градус на патриотизъм. Но това не значи, че те ще започнат да забраняват говоренето на другите езици. Въпросът е друг – някои области прекаляват с използването на руския в държавната сфера.

Българското Външно министерство ще продължи да ни поддържа винаги и ще защитава нашите права, ще бъде европейски ориентирано. Връзката ни с него е на здраво ниво. Консултираме се едни с други. Особено когато има големи проблеми.

Малко стоим отстрани по отношение на Майдана, макар че има хора, които участват и на него, и против него. Но по принцип болшинството разглежда въпроса повече като украински, отколкото малцинствен. Малцинствата са заинтересувани да има ред в държавата, да работят всички закони, да няма корупция, да няма националистически крайности, да има ред в съдебната система и правовите организации. Искаме да имаме възможност да развиваме бизнес нормално, да си плащаме данъците нормално. Нещата, които са характерни за България и за Европа, изрази настроението на българското общество в Украйна относно антиправителствените протести там.

Българската общност има един представител в парламента на страната, който не е член на нито една партия, съгласно устава на Асоциацията на българите в Украйна. Правим всичко възможно българските депутати в Радата да бъдат не един или два, а пет. В областния град българите в управата са много, но не е лесно, защото в Украйна има намесени много пари и интереси, които създават трудности. Преди имахе 2-3 депутати, сега е един, но ще станат още. Мисля, че към края на годината във връзка със събитията в държавата ще има избори за парламент и тогава ще видим. Кандидати има – сериозни хора, бизнесмени, достойни политици и прекрасни младежи

Коментира Димитър Терзиев.

И според водещата на „Роден край“ тази отмяна няма да се отрази зле на малцинствата.

От работещи хора винаги е имало нужда, а българите са изключително работни. Следим случващото се във Върховната рада и там се говори, че отмяната не е крайно решение. Дори да се отмени този закон, ще влезе в сила законът от 89-а година, който по никакъв начин не ограничава правата на малцинствата. Точно тогава въз основа на него бяха създадени вестниците и предаванията в държавните телевизии и радио.

 


Тук можете да намерите информация за предавания и вестници на български език Украйна.


Източници: МВнР, OFFNews

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.