Българският беше отменен като регионален език в Украйна след народният бунт и падането на правителството на Янукович и отмяна на закона, разрешаващ регионални езици.
На 23 февруари 2014 г. Върховната Рада на Украйна отмени Закона за основите на държавната езикова политика. В съответствие с този закон, в някои райони на Бесарабия, където живеят компактни български общности (Арциз, Измаил, Болград), българският език бе приет за регионален.
Във връзка с отмяната на закона министърът на външните работи Кристиан Вигенин проведе незабавно разговори с посланика на Украйна в София и с посланика на България в Киев. Министър Вигенин постави въпроса и на днешната среща в Будапеща на министрите на външните работи на страните от Вишеградската група, България, Румъния и Гърция, на която всички участници се съгласиха, че това е стъпка в грешна посока. Настоящите политически лидери на Украйна трябва да демонстрират отговорност и стремеж към приобщаване на всички групи в украинското общество, при спазването на правата на човека и върховенството на закона.
Въпросът ще бъде поставен отново от българска страна веднага след съставянето на ново правителство в Украйна, още повече като се има предвид, че досега действащият закон е приет през 2012 г. в отговор на поет към Съвета на Европа ангажимент.
При отмяната на закона в българските и руските части на социалните мрежи беше нагнетена значителна истерия че едва ли не малцинствата в Украйна ще бъдат дискриминирани при отменяне на закон, действал едва няколко месеца и позволявал по два или повече регионални езика в определени региони с компактно малцинствено население (какъвто впрочем в България няма).
Във връзка с тези притеснения OFFNews се свърза с директора на Всеукраинския център за българската култура – Димитър Терзиев, и с водещата на българското телевизионно и радиопредаване в Украйна „Роден край“, Антонина Узун, за да коментират въпроса.
Не съм видял закона, но както говорихме, така ще продължим да говорим и пишем. В 21 век такива неща не могат да стават. Като нещо временно, като повод за скандали – да, но нищо сериозно. В Задкарпатието говорят на полски, на унгарски, тук на български. Как ще се забрани това?
Ще натиснат малко повече хората да изучават украински, защото идват такива сили, които имат малко по-висок градус на патриотизъм. Но това не значи, че те ще започнат да забраняват говоренето на другите езици. Въпросът е друг – някои области прекаляват с използването на руския в държавната сфера.
Българското Външно министерство ще продължи да ни поддържа винаги и ще защитава нашите права, ще бъде европейски ориентирано. Връзката ни с него е на здраво ниво. Консултираме се едни с други. Особено когато има големи проблеми.
Малко стоим отстрани по отношение на Майдана, макар че има хора, които участват и на него, и против него. Но по принцип болшинството разглежда въпроса повече като украински, отколкото малцинствен. Малцинствата са заинтересувани да има ред в държавата, да работят всички закони, да няма корупция, да няма националистически крайности, да има ред в съдебната система и правовите организации. Искаме да имаме възможност да развиваме бизнес нормално, да си плащаме данъците нормално. Нещата, които са характерни за България и за Европа, изрази настроението на българското общество в Украйна относно антиправителствените протести там.
Българската общност има един представител в парламента на страната, който не е член на нито една партия, съгласно устава на Асоциацията на българите в Украйна. Правим всичко възможно българските депутати в Радата да бъдат не един или два, а пет. В областния град българите в управата са много, но не е лесно, защото в Украйна има намесени много пари и интереси, които създават трудности. Преди имахе 2-3 депутати, сега е един, но ще станат още. Мисля, че към края на годината във връзка със събитията в държавата ще има избори за парламент и тогава ще видим. Кандидати има – сериозни хора, бизнесмени, достойни политици и прекрасни младежи
Коментира Димитър Терзиев.
И според водещата на „Роден край“ тази отмяна няма да се отрази зле на малцинствата.
От работещи хора винаги е имало нужда, а българите са изключително работни. Следим случващото се във Върховната рада и там се говори, че отмяната не е крайно решение. Дори да се отмени този закон, ще влезе в сила законът от 89-а година, който по никакъв начин не ограничава правата на малцинствата. Точно тогава въз основа на него бяха създадени вестниците и предаванията в държавните телевизии и радио.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Strictly Necessary Cookies
Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.
If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.
3rd Party Cookies
This website uses Google Analytics to collect anonymous information such as the number of visitors to the site, and the most popular pages.
Keeping this cookie enabled helps us to improve our website.
Please enable Strictly Necessary Cookies first so that we can save your preferences!