паметник на таврийските българи

Откриха паметник на таврийските българи

Пред сградата на общината в Добрич беше открит паметник-мемориал, посветен а трагичната съдба на таврийските българи, преселили се обратно в родината си при цар Борис III Oбединител и депортирани в СССР при идването на комунистическия режим през 1945-а година.

паметника на таврийските българиНадписът на паметника гласи:

В памет на таврийските българи, преселили се през 1943 – 1944 г. в прародината си България с благословията на цар Борис III – Обединител. През пролетта на 1945 г. в условията на фактическа окупация на България от Червената армия, стават жертва на Сталин и отечественофронтовската власт при депортирането им обратно в СССР.

Организатори на събитието бяха Инициативен Комитет за Построяване на Мемориалния Знак „В памет на таврийските българи“ и Общобългарски съюз „Истина“, а домакин – община Добрич. Паметникът е построен изцяло с дарителски средства (около 5 000 лева). Автори на проекта са архитект Красимир Пампоров и инженер Йордан Йорданов.

Гости на тържеството бяха новоизбраният кмет на града Йордан Йорданов, председателят на общински съвет – Добрич Иво Пенчев, д-р Маргарита Новоселска – областен управител, Негово Превъзходителство Микола Балтажи – посланик на Република Украйна в България, дипломатът Иван Станчов, както и потомци на таврийските българи. Сред присъстващите бяха българи от днешна Таврия, както и жители на град Добрич. Паметникът бе открит от Йордан Йорданов – кмет на община Добрич и Георги Чунчуков – член на инициативния комитет и заместник-председател на Общобългарски съюз „Истина”. Освещаването на паметника бе направено от отец Иван Дойчев. Присъстващите поднесоха венци и цветя пред паметника.

преклонение пред паметника на таврийските българи

Стефан Намлиев – председател на Приморско районно българско дружество „Сдружение” коментира за Дарик:

Надяваме се, че Добрич ще стане мост за нас, таврийските българи, защото много млади хора искат да имат българско гражданство, искат да живеят и да работят в България. Но за тях е пречка, че не могат да получат удостоверение за български произход сега и в момента. Смятам, че българските власти трябва да бъдат по-енергични и повече да мислят за своите сънародници в чужбина.

Таврийските българи сме толерантни, трудолюбиви и родолюбиви. Ние сме си българи, а не руснаци и украинци.


Таврийските българи, заедно с бесарабските и кримските са част от преселилите се със статут на чуждестранни колонисти в тогавашна Южна Русия по време на руско-турските войни.

При настъплението на нацистките войски в Украйна, за да се спасят от ужасите на войната, таврийските българи, по инициатива на своя водач Мишо Хаджийски пишат писмо до Н.В. цар Борис ІІІ с молба да обърне поглед и към тях, сънародниците в далечна Таврия.

С една надежда живеем сега, че ти няма да ни оставиш, както не остави нашите братя в Добруджа, Тракия и Македония, а ги взе под закрила в царството си. Всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана

, пишат сънародниците ни.
Естествено, отговорът на тяхната молба е положителен и през 1942 г. започва процесът по заселването на българите от Украйна в Добруджа и Лудогорието.

Таврийците получават същия статут като преселилите се от Северна Добруджа българи. Главен двигател по организацията на преселението е Мишо Хаджийски. Процесът по настаняването и уреждането на сънародниците ни продължава две години. Българската държава се заема сериозно с преселническия въпрос.

Отпускат се парични помощи, с постановление се разрешава безплатно пътуване на изселниците с багажа им по БДЖ, на административните и полицейски власти е наредено „да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места“ – селища в Добричка, Балчишка, Генерал-Тошевска, Дуловска и Тутраканска околия. Дошлите семейства получават по около 40-50 декара земя, инвентар, жилища и т.н. Но те за кратко се радват на „родното си огнище”.

След комунистическия преврат на 9.09.1944-а година започва и трагедията на сънародниците ни, потърсили нов живот в Родината на дедите си. Те, като съветски граждани, са обявени за изменници и по заповед на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП е задължено да ги предаде на окупиралата страната ни Червена армия.

Българските комунисти послушно изпълняват нарежданията на “големия брат”. Започва жестоко преследване на българи от българи. Сънародниците ни, потърсили спасение в държавата, която те винаги са смятали за Родина-майка, биват гонени и репресирани от българското правителство в услуга на чужди интереси.

Таврийските българи са преследвани като дивеч. Те правят опити да се спасят, защото са наясно какво ще им се случи, ако бъдат върнати в СССР. Укриват се в свои познати, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен.

Всички усилия остават напразни. Все още има живи свидетели на репресиите. Йордан Боев от добричкото село Добрево разказва как една сутрин през пролетта на 1945 г. два камиона червеноармейци нахлуват в селото и арестуват всички таврийци.
Възрастни жители на Добрич пък помнят как в продължение на няколко дни жп гарата в града е била блокирана от съветски войски и стотици наши сънародници са били натоварени в конски вагони, за да бъдат депортирани.

Край вагоните се чуват викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си неизвестна съдба. Таврийците от Добруджа са отведени до пристанището в Констанца и там са натоварени на шлепове. Част от сънародниците ни са издавени в морето, други са депортирани в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани.

Избити са около 2000 души, оцеляват единици.
Жертва на репресиите става и самият Мишо Хаджийски. Той е арестуван веднага след 9 септември 1944 г. Освободен за кратко, при втория опит за ареста му, на 7 декември големият родолюбец слага край на живота си.


По-подробно за историята на таврийските българи можете да прочетете във Фактор и сайта на таврийските българи.


Източници: Украйна Днес, Десант

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.