Поругани гробове в БЮРМ

Гробовете на 19 български офицери и подофицери, в двора на църквата „Св. Успение Богородично“ в Ново село, Щипско в днешна Б. Ю. Република Македония, загинали през Първата Световна война, са варварски разкопани, а тленните останки на погребаните са изнесени.

Това е установил Ангел Джамбазки, заместник-председател на ВМРО. Той е бил на мястото в сряда, заедно с други представители на партията, които са отишли по различен повод в БЮРМ. На връщане са минали през църквата, за да запалят свещ и да покажат на някои от колегите си българските военни гробове в двора й. На място са видели, че гробовете са разкопани и унищожени, а тленните останки на офицерите, погребани там, са извадени. Всички каменни паметни плочи са струпани на една страна до оградата. Разкопано е цялото пространство от вратата на църквата до стената и сега там има само глина. По думите му – следите по пръстта говорят, че всичко това се е случило в близките дни.

Посегателството срещу тези гробове и паметници е обругаване на българското войнство и тежка обида за Българската армия. Оскверняването на военни гробища граничи с военно престъпление и българската държава няма как да остане безучастна. Българската общественост трябва да получи информация за случващото се. Надяваме се да бъдат опровергани опасенията ни за готвено преместване на костите и заличаване на военното гробище. Защото практиката да се унищожават български военни гробища има половинвековна сърбокомунистическа традиция в опитите да се заличат следите от българската нация на територията на днешна Б. Ю. Р. Македония.

Българската армия дава много жертви в сраженията при Криволак, където се сблъсква с добре екипирана англо-френска войска. Сред погребаните е бил и легендарният воевода от ВМРО Христо Чернопеев, който също намира смъртта си в сраженията при Криволак през Първата световна война. По традиция – войниците са били погребвани в градските и селските гробища, а офицерите и подофицерите – в дворовете на църквите. Такава е практиката и край село Цапари, Битолско, и в Беранци, също Битолско. Там категорично не са загивали сърби, за да са сръбски гробовете, както са казали местните, посочи Божидар Димитров във връзка с разказа на Ангел Джамбазки, пред когото работниците в двора на църквата „Св. Богородица“ са казали, че става въпрос за сръбски войници и щял да бъде правен… ДНК анализ.

Войните са загинали през Ноември 1915 година в епичните боеве край Криволак, където българската армия пресича пътя на англо-френски корпус, устремил се към Белград, изнемогващ тогава под ударите на българи, германци и австрийци в хода на Първата световна война. В резултат на тези тежки едномесечни боеве, англо-френският корпус е бил отблъснат и панически е избягал към Солун, където се е укрепил. Тежки жертви, разбира се, дават и нашите армейски части, участвали в сражението, посочи министър Димитров.

Една от тези дивизии, участвали в битките, е 11-та Македонска дивизия, съставена преди всичко от граждани на Вардарска, Егейска и Пиринска Македония. Тази дивизия нанася именно най-тежкото поражение на французите, които действат пред нейния участък.

Съобразно традициите в тази епоха, войниците са били погребвани на градските гробища като сънародници, а офицерите и подофицерите – в дворовете на селските и градски църкви. Смятало се, че това място има по-висок обществен престиж и офицерите и подофицерите са били удостоявани с тази чест.

На въпрос на „Фокус“ , че според видни скопски учени, македонски граждани са били мобилизирани насила в българската армия, министър Димитров отговори:

Ако следваме тази логика, излиза, че мобилизираните насила войници са били бити, изтезавани, за да стават офицери и подофицери. Някои са яли толкова голям бой вероятно, че са станали генерали. Само генералите от Охрид са девет човека, 11-та Македонска дивизия е командвана от генерал Кръстьо Златарев, който е от Охрид. От Охрид е и генерал Климент Бояджиев, който е командир на Първа българска армия, съставена от войници само от стара България. Очевидно натискът върху него да мобилизира насила българската армия е бил особено голям и успехът е бил още по-голям, след като са му поверили чисти български войници. От Охрид е и генерал Климент Джеров, генерал Александър Протогеров и т.н. Тези офицери са с по-нисък чин – капитани, подпоручици и т.н., които произхождат от градове като Велес, от села като Чичево.

Интересно е, че един от подофицерите, който е загинал в боевете при Криволак и е погребан там, е от Кукуш и носи фамилията Станишев. Това е големият Станишев род, от който произхожда и бившият министър-председател на България, днес лидер на БСП, Сергей Станишев.

ВМРО изпраща официални писма до министрите Аню Ангелов, Николай Младенов и Божидар Димитров, с които настоява бързо да се изиска информация от македонските власти и да се предприемат скоростни действия за възстановяване на гробовете и паметниците.

ВМРО настоява външният мiнистър Младенов да изиска незабавно обяснение по случая от посланика на Република Mакедония у нас. Към момента никой в Република Македония не дава точна информация за целта на ексхумацията, нито за плановете относно гробището.

Това става само дни след протеста на Българският Външен Министър пред европарламента относно плановете на правителството в БЮРМ да осквернява паметта на загинали войници.

Ето и имената на героите, загинали за България:

1. Офицерски кандидат Димитър Драганов – 54-ти пехотен Битолски полк, 9-та рота, от село Проданово, Самоковско. Загинал на 29 октомври 1915 г.
2. Старши подофицер Иван Велев – 54-ти пехотен Битолски полк, 12-та рота от село Рила, Дупнишко. Загинал на 22 октомври 1915 г.
3. Подофицер Ангел Филипов Шопов – 54-ти пехотен Битолски полк. Роден в Неврокопско. Загинал на 29 октомври 1915 г.
4. Младши подофицер Йосиф Михайлов Павлов – 6-ти пехотен Македонски полк, 12-та рота. Роден в село Градец, Охридско. Загинал на 31 октомври 1915 г.
5. Младши подофицер Георги Трайков – 6-ти пехотен Македонски полк, 7-ма рота. Роден във Валандово. Загинал на 28 октомври 1915 г.
6. Младши подофицер Илия Николов Грънчаров – 6-ти пехотен Македонски полк, 11-та рота. Роден в Разлог. Загинал на 26 октомври 1915 г.
7. Младши подофицер Иван Петров Бързаков – 1-ви пехотен Македонски полк, 5-та рота. Роден в село Мошино, Софийско. Загинал на 11 ноември 1916 г.
8. Старши подофицер Панче Георгиев Монев – 1-ви пехотен Македонски полк, 1-ва рота. Роден в град Велес. Загинал на 27 октомври 1915 г.
9. Младши подофицер Серафим Николов Илиев – 1-ви пехотен Македонски полк, 5-та рота. Роден в село Бърчево, Охридско. Загинал на 11 ноември 1915 г.
10. Младши подофицер Яким Алексов Николов – 1-ви пехотен Македонски полк, 1-ва рота. Роден в Паланечко. Загинал на 18 ноември 1915 г.
11. Старши подофицер Григор Иванов Таушанов – 7-ми артилерийски полк, 6-та батарея. Роден в Кюстендил.Загинал на 7 октомври 1915 г.
12. Капитан Тодор Иванов Кюлюмов – 6-ти пехотен Македонски полк, 9-та рота. Роден в Горно Чечово, Велешко. Загинал на 23 октомври 1915 г.
13. Поручик Димитър Матрушев – 6-ти пехотен Македонски полк, 12-та рота. Роден в Костур. Загинал на 23 октомври 1915 г.
14. Старши подофицер Милош Димитров Станишев – 6-ти пехотен Македонски полк,12-та рота. Роден в Кукуш. Загинал на 23 октомври 1915 г.
15. Младши подофицер Славейко Наумов Стрезов – 6-ти пехотен Македонски полк, щабна рота. Роден в град Ресен. Загинал на 23 октомври 1915 г.
16. Капитан Христо Чернопеев – 6-ти пехотен македонски полк, 1- ва рота. Роден в село Дерманци, Ловешко. Загинал на 23 октомври 1915 г.
17. Подпоручик Илия Ангелов Цирункаров – 6-ти пехотен Македонски полк, 2-ра рота. Роден в село Хърсово, ДемирХисарско. Загинал на 23 октомври 1915 г.
18. Фелдфебел Юрдан Ангелов Серафимов – 5-та стрелкова дружина, 5-та рота. Роден в село Леси, Търновско. Загинал през април 1916 г.
19. Младши подофицер Лазар Стоилов – 6-ти пехотен Македонски полк, 5-та рота. Роден в Струмица. Загинал на 26 октомври 1915 г.