Поздравления по случай 24-и Май
На този ден, 24-и Май, в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
На 11 май се чества от правосланта църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
Като съпокровители на Европа, обявени от папа Йоан Павел ІІ през 1980 г., Солунските братя са и между първите вдъхновители и радетели на съвременната Обединена Европа.
Драги сънародници,
Скъпи български деца,
Уважаеми госпожи и господа,Най-сърдечно ви поздравявам с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Всяка година тази забележителна дата 24 май е празнична за всички нас, независимо къде се намираме по света, защото четмото и писмото от векове заемат видно място в ценностната система на българите. Най-ранните извори за отбелязване на деня на Светите равноапостоли датират още от XII век. Това е едно историческо свидетелство, признание за значимостта на средновековна България като държава на духа. Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от тях. Почитането на този празник отразява жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и културно възмогване. Всяка култура е носител на самобитна ценностна система и изковава душата на този народ, който се идентифицира с нея. Нека 24 май ни обединява по пътя на възвишеното и духовното. Това е пътят, който ни води към мъдрост и единение, осветлява дните ни и изпълва с гордост нашите сърца.
Делото на светите братя има историческо значение, което далеч надхвърля просвещаването на българската нация. Утвърждава се демократичното право на всеки един народ да твори на свой собствен език, да има своя писменост като израз на великата идея за духовно равенство на всички. Двамата братя превеждат на разбираем език свещените книги, като по този начин полагат литературните основи на съответните национални езици. Както с право се гордее народният поет Иван Вазов – „…и ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат”. Тяхното дело е велик принос в оформянето на общите християнски корени. В процеса на обединяване Европа не трябва да забравя тези корени, за де не загуби собствената си идентичност. Това е един съвременен прочит на посланието на Кирил и Методий и не случайно тези светци са определени като покровители на Европа. С присъединяването си към Европейския съюз България разтвори дверите на културната си история и заедно със своята Азбука допринесе за езиковото обогатяване и културното многообразие на Европа.
На тази дата 24 май ние се обединяваме около езика, писмеността и увереността ни като народ, дал своя принос за градежа на европейската цивилизация. На всички пожелавам много здраве, щастие и успехи в съхраняването на българския национален дух, просвета и култура. Да бъде свято името на Св. св. Кирил и Методий! Да почетем и техните следовници, разпространили делото им по нашите земи. Нека никога не стихва жаждата за духовно възвисяване и светлият зов на българщината у всички нас.
Честит празник!
ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ!Поздравявам ви по повод българския национален празник на Славянската писменост и култура, на почитта към делото на светите братя Кирил и Методий!
От столетия българският народ отдава заслужена почит на Светите братя с ясното съзнание, че тяхното уникално в исторически и духовен смисъл дело, е дало устойчивост на българската държава и е спомогнало за трайното разпространяване на християнската вяра. Нещо повече – делото им не само устоя на изпитанието на времето, но и се запази като здрав мост в поддържането и развитието на междукултурния и междурелигиозен диалог. Като съпокровители на Европа, обявени от папа Йоан Павел ІІ през 1980 г., Солунските братя са и между първите вдъхновители и радетели на съвременната Обединена Европа, в която нашата Родина днес заема полагащото ѝ се достойно място.
Драги сънародници,
Нека да е честит празника на Словото, на Духа, на Културата, които са в основата за съхранението на българската ни идентичност!
Честит празник!
СИМЕОН ДЯНКОВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ