независимост

Покрай собствената си независимост се сетихме и за братята си зад граница

България отбелязва днес 102 години от провъзгласяването на страната за независима държава на този ден през 1908 г. в черквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново от Княз Фердинанд I с огромно участие на великия Българин от Бесарабия – Министър-Председателя Александър Маринов.

Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава. Страната ни е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата „цар на българите”. В издадения от него Манифест се казва: „Въодушевен от това свято дело и, за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят”.

Радостно е, че вече отбелзваме по достойнство тази толкова време недооценявана дата, на която България официално възкръсва отново като истинска държава. Разбира се празнуваме и в Търново и в София и на други места.

Покрай празника се случиха и две събития, свързани с братята и сестрите ни, оставени извън границите на Република България.

Росен ИвановПредседателят на Държавната Агенция за Българите в Чужбина Росен Иванов заедно с главния секретар на Агенцията Христо Христов, българския посланик в Скопие Раковски Лашев и първият секретар в посолството Ангел Ангелов са на тридневно посещение в Република Македония за да се се срещнат с представители на местни органи и български организационни структури в Ново село, Струмица, Кавадарци, Прилеп, Битоля, Охрид, Велес и Щип.

Посетихме и Българското дружество в град Битоля, където проведохме един доста интересен разговор с местните активисти. Приятно съм изненадан от това, че има много създадени български дружества в Македония и че те работят усърдно с нашите консулски и дипломатически служби. Отношението на новия посланик на България – г-н Лашев е изключително добронамерено и интересът, който проявява към дейността на тези дружества, според мен, е гаранция за бъдещото добро сътрудничество с тях. Въпросите, които обсъждаме, засягат най-вече културните и образователните аспекти на нашето сътрудничество. Културата и образованието, когато се поставят в основата на общуването между българите по света, водят винаги до положителен резултат. Радостно е това, което виждаме, обнадеждени сме. Проведохме разговори в град Струмица с Лазар Младенов, който е председател на Български културен клуб – Скопие (БККС). Обсъдихме много интересни идеи за укрепване на българските институции в лицето на ДАБЧ и културните дружества на територията на Република Македония.

Тук основно акцентирахме върху възможността да общуваме чрез съвременните електронни медии и интернет пространството. Те са предприели много интересна инициатива – организирали са много добре свой форум, в който събират мнения и коментари. В тази насока можем да работим с оглед идеята на ДАБЧ – да има електронно издание, за да може тази комуникация да не зависи от пътуванията и минаването на граници. Много интересни неща успяхме да си кажем. Молбата им беше за помощ от българската държава, изразяваща се в офис техника, компютри, учебни помагала, книги. Това са неща, от които имат нужда почти всички културни дружества. Но интересен е техният подход за това, че именно, навлизайки вече в ритъма на 21 век, ще можем да комуникираме лесно и бързо.

От разговорите, които успяхме да проведем досега, се чувства истинско съжаление от това напрягане на отношенията между тези толкова близки и приятелски държави. Всъщност напрежение между хората няма. Те очакват завръщането на българските туристи, имат желание да контактуват с нас. Днешният празник е добър повод да им покажем, че можем да бъдем заедно. Духът на българите, с които се виждаме, е съхранен, хората имат желание да продължат да отстояват своята идентичност и приемат много добре съвместното посещение на представители на българската дипломатическа мисия в лицето на посланика и на представители на държавната институция, която отговаря за българите в чужбина. Мисля, че това е много добър формат за бъдещо сътрудничество, който трябва да се спазва.

Иванов е казал, че на всички български културни дружества в посетените градовете, е подарен документален филм, посветен на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България. Филмът е издаден от ДАБЧ. На българските културни дружества са предоставени и много материали, свързани с България.

Това е поведението на българската държава, което показва, че цени нормалните отношения между хората да се запазят, независимо от съществуването или не на напрежение в държавните отношения, защото хората искат да живеят спокойно и да общуват помежду си. Мисля, че успяваме да направим това.

По думите му хората в Македония, с които се срещат представителите на ДАБЧ, имат българско самосъзнание и положително добро отношение към българската държава.

Министър Божидар Димитров участва в откриването на Първия събор на бесарабските българи под надслов „Моя страна, моя България“ в столичния квартал „Младост“. Събитието бе под патронажа на министъра за българите в чужбина и Държавната агенция за българите в чужбина и присъстваха много граждани.

Божидар ДимитровЕдна голяма част от бесарабски българи се установяват в България. Около 40% от македонските българи, взели гражданство, идват в България, около 40% остават в Македония – българският паспорт очевидно им служи за улесняване на пътуванията и до известна степен за защита от репресии от страна на македонските власти, а само около 20% заминават за Европа. Това са хора, които идват от модерни държави. Дори в криза и Молдова, и Украйна са модерни държави. Повечето от тях имат средно, а голяма част и висше образование. Затова те лесно си намират работа, защото в България при цялата криза и в момента има празни места за лекари, за компютърни специалисти. Тези хора си идват с професията, заплатите в България ги удовлетворяват и се установяват тук.

Много сме мислили по въпроса – трябва ли да има някаква програма, асоцииране. Повечето от тях си имат специалност и добре се оправят в живота. Би могло да има един интеграционен център, който да подпомага отделни случаи на хора, които не могат да се справят със ситуацията.

изтъкна Димитров. Той уточни, че има случаи, при които дипломи за медицина на бесарабски българи не се признават от нашето здравно министерство и трябва да се работи за решаването на този проблем.


Източник: ИА Фокус

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.