Мара Бунева 2016

На 10-и Януари се проведе традиционното шествие в памет на Мара Бунева, организирано от Българския Културен Клуб в Скопие. Събитието премина при засилено полицейско присъствие и без провокации.

Стотици българи от Република България отидоха с автобуси. Паметта на Мара Бунева беше почетена с панихида в храма „Свети Димитър“ в Скопие. След това бяха поднесени венци и цветя на паметната и́ плоча, която за пръв път не беше счупена.

Пред медии заместник-председателят на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки каза:

Тези поклонения имат смисъл, ако бъдат събирани националното ни обединение и да намираме това, което ни съединява, а не това, което ни разделя. Можем да намерим хиляди поводи да се скараме. Мара Бунева не е от тях. Гоце Делчев не е от тях. Дамян Груев не е от тях. Христо Чернопеев не е от тях. Дори Сандански не е от тях. Те са наши общи национални герои. Бог да прости Мара Бунева. Да живее България, да живее Македония!

Тазгодишното събитие се проведе в условия на крайно разделение на обществото след протестите в Република Македония, управлявана тоталитарно от режима на Никола Груевски. Режим, характеризиращ се със затваряне на несъгласни медии, сплашване на граждани, нагласени съдебни процеси против инакомислещи, дискриминиране на етническа основа, узурпиране на съдебната система, опасни провокации, недобросъседски отношения и провокации на всички съседи, фалшификация на историята, безумна антиквизация и симулиране на реформи и евроатлантическа интеграция.

---

Мара Бунева е родена през 1901 година в Тетово. Брат и́ Лазар е убит от сърбите като войник в Битолския гарнизон. Между 1915-1917-а година учи в Скопската Стопанска Гимназия. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат и́ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО. През 1926-а година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през Декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927-а година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

Прелич е полковник от сръбската полиция и юридически съветник на губернатора на Вардарска Бановина. По заповед на Велимир Прелич през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.

На 13-и Януари 1928-а година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“ Мара Бунева умира на следващия ден от раните си. Погребението и́ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Два дни по-късно умира и Прелич. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт.

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на Септември 1944-а, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската Комунистическа Партия. От 13-и Януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007-а година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13-и Януари”, изписан на сграда близо българския Културно-Информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание.