71 години от Кървавата Коледа
Отбелязваме седемдесет и една години от Кървавата Коледа във Вардарска Македония и началото на геноцида на комунистическите власти срещу българите в Югославия с цел насилствена сърбизация на Македония.
Само на 7-и Януари 1945 година, първия ден на Коледа по стар стил, по списък съставен от секретаря на Македонската Комунистическа Партия, влахът Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства и телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”. Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.
На 26-и Декември 1944-а година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над сто офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да се бият на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят Егейска Македония.
Пратениците на Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и генерал Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Генерал Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Там веднага ги обезоръжават, арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки казвал: “Хочеш Солун, еве ти га…” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около хиляда от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около сто, над деветстотин са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки докато почти всички умират от глад и студ. На 6-и срещу 7-и Януари 1945-а година започнало и масово изтребление без съд и присъда на общо над двадест и три хиляди кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”. Използвал се току-що гласуван закон за защита на „македонската чест“. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.
Георги Димитров свидетелства за периода в дневника си на десети Януари 1945-а година, явно без да обърне внимание на геноцида срещу българите там:
Сталин се обади:… Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България.
На 28-и Януари 1945-а година федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Явно югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от Австро-Унгарски тип, защото въпросът за характера и́ се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12-и Април 1945-а година между Сталин, Тито и Димитров. (Г.Димитров, Дневник)
Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин вече се е уверил че маршала се заиграва с англичаните и престава да му се доверява. Проекта Балканска Бедерация бива забравен.