България

Българското е-правителство е 40 пъти по-скъпо от Естонското, но липсва

За 14 години Българските правителства са похарчили 2 милиарда лева за е-правителство. Такова липсва. За разлика от Естонското, струващо само 50 милиона.

Срамно е че държава с иначе доста успешен IT сектор не успява да изгради е-правителство. Държавата, гордееща се (на маса) с Джон Атанасов и Правец. Очевидно за разлика от резултати, пари не са липсвали. 40 пъти(!) повече са дадени спрямо по-малката и малобройна Естония. И въпреки това е-Правителството ни е по-неготово и от автомагистрала Хемус. Впрочем 70% от разходите на Естония са за хардуер, като използвани софтуер е предимно с отворен код. А за съжаление от него съответните чиновници как да се вземат комисионни.

Какво се обърка и дали причината в само в липсата на „стимулиране“ на вземащите решения чиновници в последние ни правителства или те за съжаление само крадене си могат? Кой пак взе едни пари и каза „Ще видиме“? Иначе пък борбата с бюрокрацията уж е приоритет…

Да видим съпоставката от Българската Стопанска Камара:

БългарияЕстония
2002 г.: Приета е Стратегия за електронно правителство.
2011 г.: Взето е решение за внедряване на естонския модел на е-правителство и е учреден Съвет за електронно управление от тогавашните членове на управляващото правителство Бойко Борисов (министър-председател), Симеон Дянков (министър на финансите) Цветан Цветанов (министър на вътр. работи), Ивайло Московски (министър на транспорта, ИТ и съобщенията) и Томислав Дончев (министър по управление на средствата от ЕС).
1999 г.: Започва изграждане на е-правителство.
През 2001 г. е представена естонската национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, вкл. до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт.
При нужда от спешна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до Електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н.
Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес във формата firstname.lastname@eesti.ee. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като „официално електронно местоживеене“ на гражданина
2002-2016 г.: Общо изразходвани за е-управление около 2 млрд. лв. (средно по около 150 млн. лв. годишно национално и европейско финансиране)За изграждане на електронното си правителство Естония е похарчила около 50 млн. лв. (около 25 млн. евро), от които 70% са за хардуер. Използвани са почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код.
2016 г.:
– Българската администрация предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са „първични“ и едва 13% са „комплексни“.
– Едва една-пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги.
– Само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги.
– Всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител.
– Броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите.
– 3% от административните структури НЕ приемат електронно подписани документи.
– 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.
– 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония).
– 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония).
– Едва 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония).
2016 г.:
– Естонското е-правителство обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които „комплексни“.
– 86% от естонските граждани притежават електронна лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани.
– Цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи.
– От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.
– От 2007 г. са необходими само 15 минути за създаване на фирма в Интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден.
– 87,2% от населението използва интернет.
– 86,2% от домакинствата имат достъп до Интернет.
– 96,3% от хората декларират своя доход по електронен път.
– 98% от банковите сделки в Естония се осъществяват по електронен път, което в води до рязък спад на броя на банковите офиси.
– Повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн.
– Всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия.
2017 г.:
– Администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си.
– 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – 9 пъти повече, отколкото в Естония. Колко ли е това в човекочасове и време, в коете е можело да е произвежда някакъв продукт, да се печели и внесат данъци върху тази печалба?
– 23 дни са нужни за започване на бизнес в България.
– 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа – 3 пъти повече, отколкото в Естония. Дни, в които съответния бизнес е можло да работи и произвежда продукт.
– 41 дни са необходими в България за получаване на оперативен лиценз – 2,5 пъти повече, отколкото в Естония.
– 16% от времето си българските мениджъри губят за справяне с бюрократични разпоредби – 2,4 пъти повече, отколкото в Естония.
– Процедурите за изграждане на склад в България са почти два пъти повече от тези в Естония.
– Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет.
– За издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца (по време на заседание на МС, на 29 юни т.г., външният министър Е. Захариева информира, че електронната услуга за българи в чужбина, струвала на държавата 500 000 лева, е използвана едва от двама души от старта й преди година и половина, поради изискването за е-подпис, издаден в България).
– Електронното заявяане на лични документи все още е само на теория.
– Естония логично ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на ИКТ услуги и износ на високотехнологични продукти, по разходи за НИРД като % от БВП и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост (вкл. младежка заетост) и т.н., и т.н.

ДОБРАТА НОВИНА: Държавната агенция “Електронно управление” пусна на 29.11.2017 г. системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а  гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от НОИ.
2017 г.: Към естонското е-правителство функционират следните ключови системи:
X-Road – единна информационна система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите (аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи – ЕСОЕД). Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции (вкл. банки, застрахователни компании, ютилити компании, комуникационни компании и др.).
ID card – лична карта с вграден чип, която може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис (вж. по-горе).
Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С Mobile-ID хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.3.
eSchool – Електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Така се пестят много време и средства в образователния процес. Родителите имат достъп до точна информация в реално време за напредъка на детето си – те могат лесно да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми. Освен това, eSchool осигурява ценни инструменти за студентите, както при кандидатстването, така и при тяхното обучение.
ePolice – Електронна полиция: Полицейските коли са оборудвани с компютър, достъп до Интернет и устройства, които изпращат информация от централния комуникационен център. Полицейските служители имат достъп до системата на полицията, в която информацията е свързана с X-Road, и това им осигурява възможност за бързина на реакциите при изпълнение на ангажиментите им. Заедно с това, на естонските граждани не се налага да носят шофьорска книжка, застрахователни и др. документи, тъй като се идентифицират само с личната си карта, а тя съдържа цялата необходима информация.
eVoting – Електронно гласуване по интернет: В парламентарните избори от март 2007 г. нататък повече от 90% от всички естонски избиратели са имали възможност да гласуват чрез Интернет с помощта на националната карта за самоличност.
eBanking – Интернет банкиране, което позволява на клиентите на банките да завършат всички видове сделки с парите си дистанционно (от дома, офиса или от друго място).
eTax office – Данъчна служба: Системата идентифицира лицата с помощта на ID card, Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите многократно да въвеждат своите данни. Подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути, защото Х-Road предоставя всички необходими информационни системи на разположение. Ако дадено лице има право на данъчно възстановяване, парите се прехвърлят в банковата му сметка в рамките на няколко дни.
eResidency – „Електронно пребиваващ гражданин“: Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.
С цел насърчаване на гражданите да ползват услугите на електронното правителство са въведени множество финансови стимули, като разликата между онлайн и офлайн цените е драстична. Например, електронните билети за градския транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. Същото се отнася за онлайн банкирането, плащането на данъци и пр.

Дали да имаме е-правителство е прищявка? Глезотия за данъкоплатците, чиито служители явно намират за маловажна ли са е-услугите? Какви практически ползи бихме имали ако бяхме получили (многократно) платеното:

  • Намаляване на доста голямата ни (спрямо населението) администрация. Вярно, зле платена, но и ужасно неефективна и скъпа;
  • Намаляване на времето за общуване с администрацията, плащане на данъци, писане на молби и чакане на отговор и т.н. Продуктивно работно време, което може да бъде използвано за работа, произвеждане на продукт, печелене на пари и съответно тяхното такуване;
  • Намаляване на неформалните плащания (т.е. корупцията);
  • По-лесно следене за админстрацията за бизнеса на процесите и парите.

Сещате ли се кой може да има полза всички ние да продължаваме да изливаме нерви и пари както вода в пясък?

До кога така?

Източник
Българска Стопанска Камара

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back to top button