Д-р Иван Гаджев с почетното отличие на МВнР

Политическият емигрант от в САЩ д-р Иван Гаджев беше награден с най-високото почетно отличие на Министерството на външните работи „Златна лаврова клонка“ за цялостен принос към запазване на българския национален дух и история.

Отличието беше връчено от генералния консул в Чикаго Симеон Стоилов 15 ноември в Българо-Американския център в гр. Трой, САЩ. До момента най-високото отличие на външното министерство е връчвано в САЩ само на Хилари Клинтън, Джон Байърли и г-жа Пенка Френч – почетен консул на България за района на Западна Пенсилвания.

Иван Гаджев е роден 1937 г. в гр. Гоце Делчев. Завършва ветеринарна медицина в София. Баща му е убит без съд и присъда на 5 октомври 1944 г. Поради настояването му да се преразгледа случаят, Иван Гаджев е принуден да премине нелегално българо-гръцката граница на 3 юли 1968 г., за да търси политическо убежище. След неколкомесечен престой в лагера за политически емигранти „Лаврион”, на 22 декември 1968 г., пристига в САЩ където се установява за постоянно в гр. Детройт, щата Мичиган. Дипломира се като първия български ветеринарен лекар в Северна Америка.

Д-р Иван Гаджев е активен член на българската емигрантска колония в САЩ. Основател е на Института по история на българската емиграция в Северна Америка, който носи името на баща му. Години наред д-р Гаджев събира спомени на наши емигранти, членове на ВМРО, съратници на Тодор Александров, лична кореспонденция на Ванче Михайлов. С висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, на Македонската патриотична организация (МПО), Българския национален фронт (БНФ) и други български емигрантски организации.

Д-р Иван Гаджев е автор на книгите „История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре. Т.1. 1860-1944 г.”;  „История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре. Т.2. България, мащеха наша. 1944-1989 г.”, „Иван Михайлов. Отвъд легендите” в два тома; „Непримиримият Илия Минев. От първо лице и другите за него”; „Лушин“ (посветена на баща му Илия Гаджев, издадена в пет тома) и други.

В своетo обръщение към гостите д-р Иван Гаджев благодари за високото отличие, сподели свои спомени, разказа за работата си по написване на книгите си, събирането и съхраняването на важни документи и изграждането на Музея на българската емиграция в САЩ.

А моята мечта, още от 1989 година, е била да се създаде едно министерство на българската емиграция, каквото има в Гърция, Македония, Израел и в други държави. Едно такова министерство в България, което да работи за обединението на над 7 милиона българи, живеещи извън настоящите граници на Р. България.

Свързани статии

• 
  Над 100 000 български ученици живеят в чужбина

  09.01.2020
• 
  Все повече млади българи се връщат в България

  10.06.2019

Славянския комитет в София се занимаваше с шпионаж, шантажиране и провокации сред българската емиграция. Убийствата, както стана с българския емигрант в Лондон – писателя Георги Марков, отвличанията на български емигранти в Западна Европа бяха дело на агенти на бившата Държавна сигурност.

Държавната агенция за българите в чужбина се занимаваше и продължава да се занимава не за обединението на емиграцията, а за продажба на българско поданство и паспорти на небългарски лица. Бившите агенции и комитети в София имаха за ръководители назначени от правителствата бивши комунистически активисти и агенти на ДС.

Моя мечта и дейност винаги е била за едно министерство на българските емигранти, живеещи в Западна Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и други континенти и страни. Над 7 милиона българи живеят извън настоящите граници на България и никой не се занимава сериозно за тяхното обединение, за запазването на българския им дух и българското им съзнание. Какво пречи да има министерство, в което ръководителите да се посочват и избират от емиграцията, а не от политическите партии, дошли на власт за кратък период от време.

Никой не се погрижи и за десетките български черкви, строени от българите в Америка още от 1905 г. до днес.

Това беше моята мечта и мечтата на десетките мои приятели, които преминаха в другия свят, където вероятно всички са равни. За голямо мое съжаление нито едно от българските правителства още преди 10 ноември 1989 г. и до ден днешен не откликнаха и не разбираха важността на въпроса за министерство на българската емиграция, което да се грижи за тези милиони българи, живеещи с българското име и вяра, пръснати по широкия свят.