Класическо българско кино
Произведения на класическо българско кино, които можете да гледате онлайн
Гераците | Крадецът на праскови | Лачените обувки на незнайния войн | Орисия | Козият рог | Мъжки времена | Господин за един ден
Краят на XIX в. Йордан Геракът е най-заможният в селото. Заедно с жена си, баба Марга, живеят задружно със семействата на синовете си Петър и Божан. При тях е и Елка-съпругата на третия им син Павел, който е на военна служба в града. Символ на сплотеността на семейството е стогодишният бор, който расте в двора им. Баба Марга внезапно умира. За погребението на майка си Павел се връща в селото.
Крадецът на Праскови (1964)
По сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.
През Първата световна война във Велико Търново е организиран лагер за военнопленници. Охраната е слаба, а пазачи и затворници са в близки приятелски отношения.
Иво Обренович (Раде Маркович) е подпоручик от сръбската армия — пленник в лагера. При опита си да набере малко праскови от градината на коменданта се запознава със съпругата му – Лиза (Невена Коканова).
Лачените обувки на незнайния войн (1979)
Режисьор: Рангел Вълчанов
В ролите: Рангел Вълчанов, Борислав Цанков, Иван Стоичков, Славка Анкова, Емилия Маринска, Николай Величков, Вена Минкова и др.
Главният герой (самият Рангел Вълчанов) наблюдава смяната на караула пред Бъкингамския дворец и неусетно се връща към спомените от детството си. През очите на седемгодишното момче Моне виждаме света и то ни изправя пред изконни въпроси за битието. Кои сме? Откъде идваме? Кое у нас е смърт и кое безсмъртие? А този свят не е направен, за да бъде съзерцаван, а за да ни грабне и увлече в себе си…
Орисия (1983) по мотиви на Николай Хайтов
Орисия е екранизация по разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе“ – за любовта и пречките пред нея, за традициите и миналото, за отчаянието и примиряването със съдбата. Образът на любимия човек остава завинаги в сърцето – независимо от орисията, която му е отредена…
Краят на Песента (1971) по Николай Хайтов
Началото на ХХ век, Родопите. Ибрям Али и хубавата Найме се обичат. Макар че бащата на момичето е против тяхната връзка, те решават да се оженят, но Али е обвинен от богатия Дели Мехмед, при когото аргатува, в кражба и е арестуван. Крадецът се оказва синът на Дели Мехмед, но той не сваля обвинението си от Али. Али избягва от ареста и между него и Дели Мехмед пламва вражда и борба за отмъщение.
XVII век. Докато Караиван (Антон Горчев) е с овцете, турци изнасилват жена му Мария и тя умира. Покрусеният мъж прибира малката си дъщеря Мария в планината и я възпитава като мъж, за да отмъсти на насилниците.
В миналото, когато се развива действието на филма, краденето на моми е занаят, обичай и не се наказва от закона. Елица – млада, красива, трудолюбива и свободолюбива девойка бива открадната от Банко и неговите съдружници. Тя прави няколко неуспешни опита да избяга, но след като не успява, се моли на Банко поне той да я вземе за жена, а да не я дава на невзрачния младоженец, за когото я е откраднал. Банко обаче държи на мъжката си дума.
Господин за един ден (1983)
България от 30-те години на миналия век. Пурко (Тодор Колев) е беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови и нови начини да надхитря живота и да изхранва многолюдното си семейство.
Можете да закупите български филми на диск, например от тук.