Българите от Босилеград протестират срещу подкрепата за Сърбия
Демократичния Съюз на Българите от Босилеград (Западните Покрайнини) изрази с отворено писмо до медиите несъгласие с позицията на Председателя на Народното Събрание Цецка Цачева за безусловна подкрепа на членството на Сърбия в ЕС.
Демократичен съюз на българите
Главен съвет – Босилеград, ул. М Тито № 15
Тел/факс: 00381(017)877296; 00381(017)878254
Съобщение за медиите
По повод официалното изявление на Председателя на Народното събрание на Република България Цецка Цачева дадено пред Председателя на Скупщината на Сърбия Славица Джукич Деянович и медиите, че България безрезервно ще подкрепи членството на Сърбия в Европейския съюз, Демократичния съюз на българите изразява несъгласие и отправя остър протест до българското Правителство, Министерството на външните работи, Народното събрание и до цялата българска общественост.
Безрезервната подкрепа на Сърбия за членство в ЕС, означава безрезервна подкрепа на политиката на национална асимилация която сръбските власти провеждат вече девет десетилетия срещу българите в Западните покрайнини вследствие на която те намаляха с четири пети. С подобни изявления българските управници не само амнистират, но и насърчават сръбските власти да продължат асимилационната политика срещу българите грубо погазвайки техните човешки и малцинствени права.
ДСБ припомня, че българските държавници през изминалия век на няколко пъти предадоха българите в Западните покрайнини пропускайки възможността да се застъпят за техните права. От преподписването на Парижкия мирен договор 1947 година, до безусловното признаване на Съюзна Република Югославия създадена през 1992, Държавната общност Сърбия и Черна Гора през 2001 и Сърбия през 2003 година, България пропусна всички шансове да постави въпроса за положението на българското малцинство, да поиска спазването на правата му и създаване на условия за неговото всестранно политическо, стопанско и културно развитие. Вместо това, на българското малцинство бе определена ролята на „мост на сътрудничество между двете страни” а неговите права и интереси бяха пожертвани в името на анахронни идеологически и бизнес интереси.
Само една седмица преди Славица Джукич Деянович да пристигне на официално посещение в София, от трибуната на Сръбската скупщина бяха отправени куп обвинения по адрес на България и българите в Западните покрайнини. За 29 май е насрочено полагане на кости на „4 000 сръбски мъченици избити от българските окупатори в Първата световна война” в новоизградената паметна костница в Сурдулица. След такива злонамерени обвинения в геноцид, всяка друга уважаваща себе си страна, в знак на протест щеше да откаже всякакво официално посещение докато не получи обяснение и извинение от най-високо ниво.
Не прави чест на България, че подкрепя европейското членство на една страна върху която все още тегнат обвинения за престъпления срещу човечеството и геноцид. По този начин България се излага в очите на европейските си партньори и не държи сметка за общоприетите принципи и ценности върху които е изградена европейската общност.
И изявлението на Председателят на сръбския парламент Славица Джукич Деянович за „нелегално провъзгласената от Косово независимост ще даде възможност Белград и Прищина отново да седнат на масата за преговори” показва характера на сръбската политика която винаги самоцелно е издигала държавния суверенитет над правата на човека забравяйки, че суверенитета трябва да служи на човека и гражданина а не обратно.
Издигайки добросъседските отношения със Сърбия над правата и интересите на българите в Западните покрайнини, България за пореден (и вероятно за последен път) предава сънародниците си в Сърбия, но и европейските ценности които е длъжна да защитава като европейска страна. Същевременно, прави лоша услуга на сръбския народ насърчавайки великосръбските амбиции за създаване на Велика Сърбия с овладяване на чужди територии и асимилация на чужди народи и малцинства. Кандидатурата на Сърбия в ЕС беше идеална възможност българското малцинство да получи статус на европейско малцинство и възможност за всестранно политическо, икономическо и културно развитие срещу българската подкрепа на членството на Сърбия в ЕС. Напълно погрешно би било да се очаква, че положението на българите в Западните покрайнини автоматично ще се подобри с членството на Сърбия в ЕС. Най-добър пример за това е положението на българите в Беломорска Тракия които не получиха правата си, въпреки че Гърция е членка на ЕС.
ДСБ припомня, че българите от Западните покрайнини са воювали и са давали жертви заедно с целия български народ и са жертвани в Ньой в името на българската свобода и независимост. България има не само морален дълг, но и национален интерес да защитава правата и интересите на българите в Западните покрайнини. Липсата на външно-политическа стратегия за Западните покрайнини завари България неподготвена да реагира адекватно в новите обстоятелства изхождайки от интересите на българския народ. Това даде възможност за произволни лични и партийни импровизации които нанасят вреда на българите в Западните покрайнини.
ДСБ за пореден път призовава Правителствата на двете държави, българския и сръбския народ в името на европейското бъдеще на Балканите и в името на на общоприетите принципи за правата на човека и правата на малцинствата да се разграничат от досегашната си политика която обрича българите в Западните покрайнини на асимилация, беда и мизерия. В противен случай, трябва да поемат отговорността за изчезването на българите в Западните покрайнини от етническата карта на Балканите.
Главен съвет на ДСБ в Босилеград
Председател
Драголюб Иванчов
В отделно писмо те изразяват несъгласето си и директно до Г-жа Цецка Цачева:
До
Председателя на Народното събрание
г-жа Цецка Цачева
Уважаема госпожо Цачева,
90 години след незаконната окупация на Западните български покрайнини ВМРО настоява българската държава да постави безусловно изискване пред Република Сърбия да върне тези български територии. Настояваме българските институции да уведомят властите на Сърбия, че бъдещето на всякакви преговори за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз зависи от съдбата на Западните покрайнини. До момента на връщането им настояваме Сърбия незабавно да въведе политическа автономия за Западните покрайнини по примера на статута на Войводина.
Ще изброим накратко елементите в правния статут на Автономната област Воеводина. Най-висшият правен акт в нея е Статутът на областта, хармонизиран с Конституцията на Република Сърбия. Най-висшето законодателно тяло е Областната скупщина, в която след свободни избори влизат 120 депутати, избирани само от територията на Войводина. Най-висшето изпълнително тяло е Изпълнителният съвет, който се състои от Председател и секретари.
Воеводина е член на Съвета на европейските региони към Европейския съюз. Това е първият (и засега е единственият) еврорегион, разположен в държава, която още не е член на ЕС или Съвета на Европа.
< Предоставяме на Вашето внимание и кратка информация за историята и настоящето на Западните български покрайнини. На 27 ноември бешe траурната годишнина от Ньойския диктат. На тази дата преди 90 години за пореден път от територията на България са откъснати земи, изцяло населени с българско население – в Кулско, Трънско, Царибродско и Босилеградско. От България са отнети 122 села, 25 от които са разсечени на две. Извън територията на нашето отечество остават над 54 750 българи. След като сърбите окупират тези територии на 6 ноември 1920 г., те закриват една българска гимназия, 6 прогимназии, 45 църкви. 1/3 от поробеното българско население се принуждава да намери убежище в свободните предели на България. 25 от откъснатите села са разделени на две. Разделени са не само селата, а и къщите, землищата, а дори и църкви. Отделени са деца от родители, братя от сестри, мъже от жени. В Царибродско са разделени селата: Градина (където днес е направен граничния пункт Градина – Калотина), Долна Невля, Сливница, Бачево, Круша. В Трънско са разделени селата: Банкя, Петаченци, Врабча и Стреземировци. Последното село е било и най–голямото от разделените села. В ръцете на сърбите попадат и църквата, и училището на селото, което след това е закрито и разрушено. В Босилеградско разделените села са най–много. Те са: Груинци, Бранковци, Божица, Ресен, Жеравино, Бобешино, Рибарци, Шишковци или Царево (което сърбите обезлюдяват и днес дори то не съществува). Селото Рибарци е разделено на две като днес там се намира граничният пункт Рибарци – Олтоманци.
В днешно време разделените села са почти обезлюдени, а останалото, макар и малко, население живее основно в окупираните територии. Въпреки това, къщите, строени основно през Възраждането, гордо стоят и показват, че тук е кипял бурен обществен живот, и че някога отново в полуразрушените черкви и училища ще звучи българска песен. Борбата на българите от покрайнините срещу сръбския окупатор започва веднага след налагането на Ньойския диктат и продължава до Освобождението през април 1941 г. Изпратени са хиляди протестни писма, апели, проведени са стотици протестни събрания и демонстрации, както в самите Покрайнини, така и във всеки един град, където се заселват бежанците, бягащи от ножа на „брата славянин”. Създадени са много организации и сдружения в свободните предели на Родината. Сред тях се откроява Временният върховен комитет на бежанците от Западните покрайнини. През пролетта на 1941 г. всички българи в Покрайнините изваждат скритите по мази и тавани български трибагреници, за да посрещнат българската армия, която идва да освободи своите поробени братя и сестри. Още преди това да стане факт много млади българи от Покрайнините успяват да си пробият път през телените мрежи и да стигнат до София, за да се запишат като доброволци в армията. В периода 1941-1944 г. правителството полага големи усилия да възстанови нормалния живот в Покрайнините. Възстановени са старите училища и църкви, затворени от сръбския окупационен режим. Впечатление прави построената в с. Извор (тогава най-голямото село в Босилеградска област) гимназия, която е била най-голямата за това време не само в Покрайнините но и в цяла Западна България (без тези в София). Изградена е пътна мрежа достигаща дори и до най-отдалечените села. Голяма част от бежанците прогонени след 1919 г. се връщат по родните места. След 1944 г. настъпват още по-тежки времена за българите в Покрайнините. За втори път голяма част от тях търсят убежище в свободните предели на майка България. Тези, които остават, продължават борбата за българщината. Няма семейство, в което поне един член да не е минал през лагерите в Голи оток и Идризово. Много българи никога не се завръщат от там. За съжаление терорът над българите (официално признати за малцинство) продължава и днес. По официално преброяване на сръбските власти, направено през 2001 г, населението в Царибродско е 92% българско, а в Босилеградско – 98%.
През 21-ви век в цивилизована Европа българи продължават да лежат по сръбските затвори (Милчо Манолчов, преподавател в Техническото училище в Сурдулица). Продължава гонението срещу български свещеници (отец Йоан съден, защото отслужва литургии на български език). Икономическата политиката на Р Сърбия е „успешна”, защото именно общините Сурдулица, Цариброд и другите български общини са най-бедните. Почти всички са безработни. Цялото българско население живее в крайна бедност, забравено от българската държава. Тя дори спря да издържа институцията на българите в Покрайнините – културно-информационните центрове (КИЦ). КИЦ „Цариброд” затвори врати, а този в Босилеград е пред закриване. Българската държава спря да доставя учебници за българските паралелки в Покрайнините. Дискриминацията срещу българите през последните месеци достигна до нов решителен етап. През лятото на тази година сръбските власти приеха закон, с който се опитват да закрият едно от най-силните патриотични обединения на българите в Покрайнините – Демократичен съюз на българите. Но и този път няма да успеят да сломят българския дух.
Госпожо Цачева, молим Ви да проявите интерес към съдбата на Българските западни покрайнини и в по-нататъшните си изказвания да не прибързвате с подкрепата за Р Сърбия. Тази Сърбия не може да стане член на Европейския съюз и не би следвало да получи подкрепата на България. Вие председателствате институцията, която представлява българския народ. Във връзка с това Ви молим да не поемате подобни ангажименти от името на българските граждани.
Изпращаме Ви като подарък книгата на френския журналист Анри Пози, в която са описани сръбските жестокости над българското население в Македония. Нека написаното в тази книга Ви напомня, че в отношенията между България и Сърбия има огромни нерешени въпроси, които не могат да се пренебрегват.
С уважение: