Румен Радев беше придружен от двамата български митрополити Пловдивският Николай и Старозагорският Киприян, както и посланика в РС Македония Иван Петков. Монасите сложиха на Николай мантия и жезъл. Румен Радев и двамата български митрополити минаха през множеството и се отправиха към храма.
Българският президент подари Тефтерчето на Васил Левски и изследването на българския патриарх Кирил „Българската Екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1978“. Митрополит Николай, който беше настанен на владишкия трон в храма. Благодари за братските чувства, с които са били посрещнати.
За нас е голяма чест и в същото време ви благодарим, уважаеми президент Радев, че именно вие сте първият президент на друга държава, който посещава хилядолетната Бигорска обител. Вярваме, че тази визита не е случайна. Светият и славен пророк и Йоан Кръстител, на който служим, ни помоли от името на Бог – първият човек на някоя друга държава, който да посети неговия древен манастир, да бъде от братска България.
Ние твърдо вярваме, че вашето посещение е ясно доказателство, че най-близкият ни български народ и неговото правителство ще продължат да подкрепят напредъка на Република Македония не само във вътрешен план, но и на международната сцена. Тази безкористна подкрепа ще покаже още веднъж кои са истинските приятели и братя на македонския народ и неговата държава. Във вашето присъствие тук виждаме братството на целия български народ.
Искрено се надявам, че духовното родство между българския и македонския народ ще остане вечно. Ето защо, боголюбиви архиереи, нашият общ свещен дълг е да продължим вдъхновяваща работа на любов и единство. Най-съвършеният израз на това братолюбие е общото съслужение. Такова единство ще бъде благословено от Бога и няма причина да се страхуваме.
Архимандрит Партений
Почти хилядоленият Бигорски манастир един от стълбовете на българщината.
В светата обител са изографисани български царе и светци, които са още едно доказателство за народностния характер на тази важна религиозна светиня. Неоспоримо доказателство за българския национален дух на светата обител намираме във фреските на българските светци и царе, с които тя е украсена. Сред тях са светите солунски братя и техните ученици св. Климент Охридски и св. Наум Преславски, княз Борис Покръстител, последните владетели на Първото и Второто българско царства – Иван Владислав и Иван Шишман. Проф. Иван Снегаров подчертава, че Свети Йоан Бигорски е един от най-важните манастири в Охридския диоцез.
На 30 ноември 1912 година сръбски офицери, заедно с един полицай отвеждат игумена на манастира йеромонах Партений, защото не е позволявал в манастирската църква да се споменава името на епископ Варнава, който по-късно става сръбски патриарх. През 1918 г. игуменът е убит по зверски начин от сръбските власти – нарязан на парчета и хвърлен в река Радика, защото отказва да подпише декларация, че манастирът е сръбски.
Въпреки всички опити за денационализация от страна на властите в кралска и комунистическа Югославия Бигорският манастир се запазва. Голяма заслуга за това има и настоящият игумен Партений, който е защитник на Договора за приятелство и добросъседство, подписан от премиерите на България и РС Македония Бойко Борисов и Зоран Заев през август миналата година.
