Все повече млади българи се връщат в България
Почти се изравнява броя на младите българи, които напускат България за да учат, и които се връщат с наученото за кариера и живот в родината.
Според зам. социалния министър Зорница Русинова през миналата година се връщат над 16 000 българи. Това е доста повече от 9000-те през 2016-а и се запазва тенденцията за ръст на завръщащите се. Общо (с други имигранти) през миналата година в България са дошли да живеят 29 559 души, докато през 2017 г. са били 25 597.
Русинова си го обяснава с ръста на заплатите у нас. Интересен опит за приписване на заслуги на правителството, но истината е че факторите са повечко. Например Brexit връща доста българи от Великобритания, COVID кризата удря много работни места, особено в туризма, хотелиерството и транспорта, а цените на жилищата в Германия ескалират.
Факт е, обаче че данъците са ниски и човек в добре развиващ се и печеливш сектор както IT може деално да живее поне по-спокойно в България. Средната работна заплата в IT сектора в Германия е около 8000 лв., но чисто се вземат около 4900 лв. Наемите за двустаен апартамент пък може да достигнат до 3000 лв. Средната работна заплата у нас при този сектор е 3000 лв., като наемите в София са около 700 лв. Други сериозни предимства са дългото майчинство, близките и разбира се комфорта да си в родината.
Русинова отчита както успешни провежданите до момента кариерни форуми. До колко българското правителство е помогнало за тях е отделен въпрос. Подготвят там да предоставят и пълна (каквото и да значи това) информация за икономиката на България.
За нас е важно като държава да подкрепим тези млади хора, защото няма нищо по-хубаво от това един млад човек да е завършил в престижен университет качествено образование и да се завърне да работи тук и да се развива. Това е една от ценностите на Европа, защото моето поколение не е имало възможност да учи в европейски университети.
За младежите е интересно и поддържането на плоската данъчна ставка от 10%. Това дава доста добра възможност на хората с по-високи доходи да се реализират добре.
България дава най-щедрото и дълго майчинство. Това също е привлекателно за младежите. Добър стимул за тях са и различните програми за стажуване през министерството и тези, които организираме във фирмите. Надяваме се тази тенденция да продължи и през следващите месеци.
Зорница Русинова, зам. социален министър
Нещата са много различни за по-ниско квалифицираните. Те работят основно както сезонни работници и в сивия сектор и често са „под радара“. А заплащането на ниско квалифициран труд в България расте с доста по-ниска скорост и изобщо не е конкурентно. Минималната заплата у нас е 560 лв (280€). За последните години тя се е увеличила двойно, но все още е най-ниската в ЕС. В Германия тя достига 1500 €. Pочти толкова е и в Белгия, Великобритания и Холандия. В Румъния е 865 €, а в Гърция – 887€.