Премиерите на Р България и Р Македония подписаха в Скопие договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. След отлагане от 1999-а насам, най-накрая се постави началото на нормални съседски отношения.
Борисов и Заев подписаха (принципно доста стандартен) договор че държавите нямат териториални претенции една към друга, имат обща история и се ангажират да не предприемат действия срещу интересите на другата страна.
Подписаният днес договор има смисъл, защото показва на ЕС, че в размирните Балкани, където само преди 20 години се лееше кръв, мирът, дружбата и добросъседството са по-важни от всичко останало. Дали сме си сметка, че това ще остави младите на Балканите. Това ще ни направи силни, независими и значими. Аз съм убеден, че след 10 години резултатите от днешната среща ще бъдат видни и за двете държави.
Подписването на Договора за приятелство показва, че там, където има политическо желание, въпросите ще се решат. България и Македония направиха историческата стъпка напред заедно. Този договор е общ успех и общ принос за стабилността на държавите в региона. Този договор е пример за сътрудничество в региона. Видяхме в правителството на България конструктивен партньор.
Знаково е и че подписването се случва точно преди първото съвместно отбелязване на Илинденското Въстание – национален празник на Р. Македония.
Р. България официално се отказва от повторни опити за ново силово обединяване на Македония с Мизия и Тракия.
Р. Македония официално се отказва от претенции към Пиринския край, където през 1946 много хора са били преброени както „македонци“.
Някой от болезнените и предстоящи за решаване въпроси, както тези за македонския език и българите в Р. Македония, засега бяха дипломатично подминати. Малка група протестиращи срещу договора се кани да внесе протестна нота при президента на Р. Македония.
