Търсят място за паметник на хан Кортаг на Волга

Отказано е паметника на хан Кортаг да е в Болгар, поради статута му на обект на ЮНЕСКО, но може да бъде поставен в Тетюши.

През Март посланика на България в Руската Федерация Бойко Коцев е съобщил за планове в България да постави в град Болгар паметник на хан Кортаг – пети син на Кубрат и основател на Волжска България. Според източник на Реално Време, посланика се е обръщал по този въпрос до ръководството на Татарстан и Миниситерството на Културата на РФ. Въпроса се обсъжда, но засега няма решение. Нито къде да се постави, нито в какъв вид.

В републиканския фонд „Възраждане“, който се занимава с възстановяването на древните български градове преобладава мнението, че идеята за паметник на Кортаг в Болгар е практически неизпълнима. Основно защото град Болгар е обект на ЮНЕСКО от световно значение.

– Подочух за такава българска инициатива, но все още не имало официални объщения към нашия фонд. Не могат и да се поставят никакви паметници в Болгар – въпроса първо трябва да се съгласува с ЮНЕСКО. Болгар е паметник на културата от световно значение.

– Тоест, невъзможно е?

– Не, може и да е възможно, но първо трябва сериозно обосноваване, второ параметрите трябва да се съгласуват с архитектурата на мястото. По-скоро е нереалистично. Това трябва да е напълно обосновано исторически. Ако историците са против кандидатурата, то те сигурно имат аргументи и документи. Не работим с ЮНЕСКО просто на емоции. Необходимостта от такъв паметник първо трябва да се обоснове с архивен документален материал. Също така възникават въпроси за мащаба – ще бъде ли малък и това ще устрои ли инициаторите. Но главното – ЮНЕСКО не се радва много на каквито и да е нови обекти на територията на паметници на световното наследство.

Татяна Ларионова, председател на фонд „Възраждане“ и зам. председател на държавния съвет на Татарстан

Явно госпожата от руски произход приема паметника на хан Кортаг много сериозно. Не като хилядите паметници на СССР с повод и без в България и други източноевропейски държави. Лошото е че в РФ както стане дума за неруски народи някак все се появява от някъде някои историк с алтернативна гледна точка.

Против паметник на хан Кортаг в Болгар са и някои татарстански историци. В средите им все още няма единно мнение кой е основателят на Волжска България. Директорът на Института по Международни Отношения, История и Изтоковедение КФУ Рамил Хайрутдинов отнася Кортаг към сакралните за много народи имена, както и Кубрат.

Това е точно хан Кубрат. С него е свързано създаването на Велика България и естествено той е от личностите, които се вписват в историята на който и да е народ. Отношенията между България, Татарстан и Русия са много тесни. Макар и Кубрат да не е бил мюсюлманин, той е формирал потенциално славняска държава, но в нея имало много силни тюркски корени. В този смисъл съвременния татарски народ дължи на своя герой уважение.

Струва ми се че общественото мение вече е съзряло. За историците и науката тук всичко е ясно и сега е много важно именно е общественото мнение да изправим имената, които могат да са пример за патриотизьм и отнопение към народа – хора, които са създавил величие за държавите си.

Напълно е оправдано да възникват такива предложения. Въпроса е в каква форма да бъдат реализирани и тук вече може да се поспори. Може да изглежда като архитектурен обект или малка архитектурна форма – нама значение. Важното е, че такива персонажи присъстват в културата на нашата република. Ако отидете в музея на българската цивилизация, ще видите цял стенд, посветен на този етап на развитието на общотюркската история. Това си е знакова фигура и нейното игнориране би било грешка.

Рамил Хайрутдинов, Директорът на Института по Международни Отношения, История и Изтоковедение КФУ

Щеше нистина да е малко странно Кубрат да е мюсюлманин два века преди разпространението на Исляма. Интересно, че (пра-) българите според историците в РФ от тюрки в крайна сметка може да еволюират и в славяни с тюркски корени.

Известният българовед, главен научен сътрудник в института по археология АН на Република Татарстан Фаяз Хузин не е съгласен с поставянето на паметник на Кортаг в Болгар, понеже не го счита за основател на Вожска България.

Не, не Кортаг. Предполага се, че след смъртта на хан Кубрат, Кортаг е оглавил някаква част от българите и дошъл с тях на Волга. Но дали е било така или не – не знаем, нямаме конкретни сведения за това. Аспарух е съвсем друго нещо – друг син на Кубрат и вожд на дунавските българи. Те са се преселили от разпадащата се Велика България от приазовието (бел. ред. – около град Мариопул) на Дунав и там основали държава. Да, има данни че тогава част от българите отишла на средна Волга и има архологически паметници за това. През осми и девети век средната част на Волга е била напълно населена само с българи. Но още е нямало истинска държава – тя се появава чак през двети-десети век при хан Алмуш. Той е бил син на езичника Шилки, а самия Алмуш в последстие приел исляма. Така че да се твърди, че Кортаг е основал българска държава е невярно.

Да, неправилно е и за това няма сведения. С Алмуш е различно. Той е прел исляма и имаме негови монети. През 902-908-а са сечени първите намерени до момента монети от Волжска България с лика на Алмуш. Това е изическо име, а по мюсюлмански му викали Джагфар. За това и ми се струва спорна тази идея за Кортаг. Да се постави паметник на Алмуш – разбирам – той е основал държава. А Кортаг е неясна личност, както и ролята му в историята на Волжска България. Като българовед съм против това.

Фаяз Хузин – главен научен сътрудник в инситута по археология на АН на РТ.

С Болгар се е случило „объркване“

Оказава се, че зад идеята за паметник на Кортаг в Болгар е на група български бизнесмени, начело с Ивелин Михайлов. Той е известен в България с малко странните си идеи и е изпълнителен директор на Исторически Парк (Варна). Вдъхновен от паметника на Алцек (идея на италианците) в Челе де Булгариа (Италия), предложил да се постави и на Кортаг в Болгар като туристическа атракция. Обяснили на директора на Исторически Парк за значението на обектите със статут на световно историческо наследство на ЮНЕСКО. Съгласил се е и е предложил да се постави такъв паметник, но другаде в Спаския район.

Може би в Тетюши?

При посещение заради снимки на филм, нициаторите на идеята за паметника са харесали ново място – Тетюши. Днес това е незначително градче с десетина хиляди жители. Не са известни свързани с него особени исторически събития, но е основано между 1574^-а и 1578^-а.

Вече ме говорено с историческия музей в градчето и явно доста са харесали идеята (също и за туризъм).

Изторически това е обосновано. Мога да кажа че няма по-добър от нашия район за тази цел. Не е избран просто защото другаде не се е получило, а защото има всички исторически предпоставки. Имаше мащабни разкопки , има паметници български корени и интересни могили. Много са забравили, но при нас е и най-ранния паметник на територията на Татарстан – укреплението Червена Глинка при село Бессоново, район Тетюши. Имаме над 130 исторически паметника, страшно много останки от древнобългарски градове. Изобщо сме много богати на археология, просто все още малко сме копали.

Много се радваме на тази идея, защото тъкмо се заехме активно с туризма и имаме нелоши резултати. Поставянето на такъв паметник ще усили интереса към нашия регион и такова сътрудничество с българите може само да ни е от полза.

Наталия Понеделникова, директор на музея в Тетюши

Явно остават само детайли. Инициаторите от България вече подготвят писмо до управника на тетушкия район и Министерство на Културата на Татарстан. От музея също имат намерение да съдействат с общината и министъра на културата.