президент на Бразилия

Следващият президент на Бразилия може да е българка

Наскоро управляващата Работническа партия посочи Дилма Русева, сега началник на кабинета на президента Лула да Силва, като кандидат за президент на Бразилия.

Президентът лично избра Русефа за свой заместник. Той не може да се кандидатира за трети последователен мандат на общите избори през есента на идващата година.

Дилма РусевДилма Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте. Баща и́ – Петър Русев – е от български произход. Носи името на майка си – Дилма Коимбра Силва. След училището Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам – в Сао Паулу, където става ръководител на лявата партизанска групировка „Палмарес”. Лежи 3 г. в затвора. Излязла на свобода, Русеф завършва икономика. Била е секретар на финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Риу Гранде ду Сул. Преди 5 години оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия. После – началник на кабинета на президента. Лула се ползва с небивала популярност в Бразилия и съвсем не е без значение кого ще подкрепи той за свой наследник.

Дилма е едва на 18 години, когато се включва в лявата групировка „Работническа политика” (ПОЛОП) в щата Минас Подвизава се ту като Естела, ту като Луиша, ту като Патрисия, ту като Ванда. Темпераментът и́ и сега е същият. Езикът и́ е остър, позициите – принципни. Тя продължава да мрази екстравагантните тоалети и да работи по 15 часа на ден. Заради твърдостта си е спечелила и прозвището „желязната лейди”. С тази особеност, че всичката и́ настъпателност е подчинена на социалните ангажименти. Бразилските гаучоси дълго ще я благославят за усилията и́ да прокара ток до бараките им.

Като кандидат за върховния управленчески пост пред нея стои и перспективата след броени месеци да стане президент на една от първите по своя икономически потенциал и развите страна в света – Бразилия. На два пъти през възможния неин мандат светът ще бъде в Бразилия или ще види и ще живее със страната на две огромни фиести – Световното първенство по футбол през 2014 и Олимпийските игри през 2016! Това ще бъде и един верен тест на нейната дейност.

Бразилия е огромна страна. На територията и́ могат да се поберат 35 Великобритании, 75 Българии. Да не говорим за огромното и́ богатство на вода, на минерални богатства, тропически гори, И ако в съзнанието ни името Бразилия е свързано преди всичко с футбола, с кафето и какаото, с плажовете и карнавалите в Рио де Жанейро или с архитектурата на новата и́ столица – град Бразилия, то нека не забравяме, че това е и страната на Жоржи Амаду, на гигантските революции от времето на Варгас или на Жоао Гуларт, производителка на най-съвременни компютри и други машини, на самолети и леки коли, на модерни медицински технологии и изобретения.

Дилма Русеф, оглави първо важното министерство на Мините и Енергетиката, а сега и цялото правителство.

Президентът Лула да Силва има пълно доверие в нейните организационни способности и и́ възложи ролята на координатор на правителството. Бразилия е президентска република, където президентът не е само държавен глава, но и ръководител на правителството. Българският и́ произход не трябва да ни учудва – макар и не толкова голяма, както в съседна Аржентина, българската емиграция изигра важна роля в нашата многонационална страна.


Интервю на Дима Русева за в. „Труд” през 2004 пред Момчил Инджов:

– Г-жо Русеф, бихте ли разказали за баща си?

– Той се казваше Петър Стефанов Русев. Знам, че през 20-те години на ХХ век е бил свързан с комунистическата партия в България. Живял е в София. През 1929 г. е напуснал България по политически причини и е отишъл във Франция. Там баща ми е живял близо 15 години. В края на Втората световна война, през 1944 г., се е отправил към Аржентина, а след това – към Бразилия. Първо е работил за германската компания „Манесман“. Оженил се е за майка ми Дилма Коимбра Силва. Днес тя е на 81 г. Аз нося нейното име. Имам брат Игор, роден на 1 януари 1947 г. Най-малката ми сестра Жана, родена през 1951 г., почина твърде млада – само на 26 години.

Но имам и полубрат в България, с когото никога не сме се виждали. Той е от първата съпруга на баща ми. Казва се Любен Камен и живее в София.

– Какво си спомняте за баща си?

– Той беше личност със силен характер, много образован. Четеше много книги. Почти всичко, научено в детството ми, го дължа на него. Бях само на 15 години, когато татко почина. Той беше симпатизант на левицата – комунистите, социалдемократите и други партии с подобна ориентация. Доколкото знам, преди да се сдобие с деца, той е помагал на левите. Но след това се е отдал на бизнеса и семейството.

Татко стана строителен предприемач. Слава Богу, че не доживя идването на военните на власт през 1964 г. Отиде си две години по-рано от инфаркт.

Но ще ви кажа и нещо много любопитно. Баща ми беше близък с поетесата Елисавета Багряна. Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Белу Оризонте.

– Научихте ли български покрай баща си?

– Разбирах малко, но след като почина, не съм имала възможност да говоря. Преди два месеца бях в Бон, Германия, на международната конференция „Възобновяеми енергийни източници 2004“. И там се запознах с българския ми колега Милко Ковачев. Седяхме един до друг, така бяхме подредени, тъй като по азбучен ред България е веднага след Бразилия. И разбирах някои думи, които той разменяше с членовете на своята делегация.

– Идвали ли сте досега в България?

– Не, но мисля, че ще я посетя догодина. И се надявам тогава най-после да видя брат ми.

– Разкажете за партизанското ви минало.

– Както знаете, през 1964 г. в Бразилия бе извършен военен преврат. На власт дойде жестока диктатура. Тогава живеех в Сао Паулу. Младежите масово влизаха в леви групировки. Аз основах и оглавих „Палмарес”. Така се е наричала организацията на негрите в Бразилия, създадена през XVII век за борба срещу робството. Макар повечето от нас да бяха бели, ние напълно споделяхме тези идеи на нашите чернокожи братя – свобода, равенство и справедливост.

– Името ви се свързва с обира на 2,5 милиона долара от резиденцията на губернатора на щата Сао Паулу. Как извършихте тази акция?

– Първо искам да уточня, че аз лично не съм участвала в акцията, макар да я ръководих. Така че не мога да ви разкажа как точно бяха отмъкнати парите. Но обирът бе дело на ръководената от мене група, така че изцяло нося политическа отговорност. Това стана през 1969 г. Губернаторът Адемар де Барос бе протеже на хунтата. Той беше един от най-корумпираните хора в Бразилия. Тези пари бяха откраднати от народа.

Де Барос имаше любовница на име Ана Каприльоне. Един от моите хора обаче бе неин племенник. Така научихме къде губернаторът крие парите.

– Какво направихте с милионите?

– С част от парите, може би една трета, подпомогнахме бразилци, които хунтата принуди да емигрират в чужбина. Останалата сума за съжаление режимът си я върна, след като залови повечето от нас след година.

– Как ви хванаха и какво се случи по-нататък?

– Заловиха ме при една от многото полицейски хайки. Първо ме откараха в една казарма. Измъчваха ме жестоко. Най-много обичаха да пускат ток. И до днес имам белези от тези изтезания. Военен трибунал ме осъди на три години затвор. Излязох през 1973 г. Вече други хора се включиха в нелегалните организации.

Аз започнах да следвам. Преселих се в Порту Алегре, столицата на щата Риу Гранде ду Сул. Омъжих се, родих дъщеря ми Паула. Сега съм разведена.

Същевременно режимът постепенно се демократизира. Почти бивши партизани влязоха в лявото Бразилско демократично движение. Военните окончателно си отидоха през 1985 г. Сега съм член на Партията на трудещите се. От нея е и президентът Инасиу Лула.

– Как се ръководи министерството на мините и енергетиката в петата по територия и население държава в света?

– На първо място трябва да реализираме програмата „Ток за всеки”. Бразилия има население от 180 милиона души. От тях 12 милиона, или повече от една цяла Унгария, и до днес живеят без ток. Това е ужасно. Много от тези хора живеят в бедния североизток. Важното е да се изградят далекопроводи и те да заживеят нормално. Бразилия е една от малкото страни в света, където се използва възобновяемо гориво. Много от колите у нас се зареждат не с бензин, а с етилов алкохол, получен от преработката на захарна тръстика. Така хем опазваме околната среда, хем пестим енергия.


В други интервюта за в. „Труд”

„Искам да реализизирам моята двойна съдба – да съм полезна и за България и за Бразилия!”

С България ме свързват спомените за баща ми, както и това, че там имам брат – от неговия първи брак, който се казва Любен Камен, живее в София, но никога не сме се виждали.

Благодарение на баща ми се запознах и с голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Двамата бяха много близки. Тя гостува в нашия дом почти цял месец през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. В семейния ни архив са запазени доста снимки оттогава.

Наскоро ни гостува българска делегация. Усетих много топло отношение, открих сред членовете й черти на баща си. Формата на очите, тенът на кожата… Имам голямо желание да опозная България, за която съм чувала само стари истории.

Като министър в бразилското правителство, също имам особено отношение към България, чувствам ангажираност да развивам отношенията и сътрудничеството между нашите две страни, което ще бъде за мен и лична реализация на заемания от мен пост. Аз наполовина съм българка, наполовина – бразилка. И затова в работата си трябва да реализирам своята двойна съдба така, че да съм полезна и за България, и за Бразилия. Имаме наистина много възможности да си сътрудничим ползотворно, само трябва да ги разработим.

Дилма РусевВ моята сфера сме с много големи перспективи за добро партньорство и за истински братски отношения. Например, в областта на алтернативните енергийни източници. В Бразилия от години прилагаме една програма, която беше лансирана по време на първата световна петролна криза през 70-е години и бе наречена “Реновирано гориво”. Става дума за алтернативно екологично гориво въз основата на извлечен от захарната тръстика спирт етанол. То може да се използва самостоятелно или смесено с бензина. Особено съществено е, че щади озоновия слой с пониженото си отделяне на вредни газове.

Ние имаме стабилизирана вече система за използване на този вид гориво, която използваме от 30 години насам. Големите компании производителки на автомобили с филиали в Бразилия като “Фолксваген” и ФИАТ създадоха проста технология, която позволява едновременната употреба на спирт и бензин. На този принцип в момента в Бразилия се движат около 500 хил. автомобили. Бензиностанциите са приспособени така, че шофьорите с лекота зареждат по избор – било само бензин, било смесено гориво. Ние вече изнасяме етанол за Япония и за страните от Европейския съюз, по-специално за Германия. Интересът е голям и от екологична, и от икономична гледна точка. Това би могло да заинтригува и България.

Смятам, че имаме възможност да обменим опит и да си сътрудничим също в производството на електричество, в изграждането на далекоопроводи, в строежа на електроцентрали, в развитието на минното дело. В търговските си отношения пък бихме могли да сме си взаимнополезни като „врати” към своите региони – ние можем да ви „отворим” Латинска Америка, която е един огромен потребителски пазар, а вие да ни помогнете да излезем към Европейския съюз, Източна Европа, постсъветското пространство. Смятам, че можем да имаме едно симетрично сътрудничество, без да се нарушават интересите на едната или другата страна.

В Бразилия успяхме да постигнем демокрацията, за която се борихме. Имаме една стабилна държава с демократични институции, с установена система за преки избори, диктатурата е вече обърната страница. Налице е друго предизвикателство – да действаме за просперитета на народа, Бразилия да напредне по пътя на развитието и да намери своето място в общия оркестър на света. Нашата електрическа мрежа е почти 90 хиляди километра. За да добиете представа, ще ви кажа, че това отговаря на размера на електрическата мрежа в цяла Европа. В най-бедните райони на страната – североизтока и Амазония – покритието на тази мрежа обаче е недостатъчно. Амбицията ни е да подобрим това положение. Ще се използват и алтернативни екологични енергоизточици, слънчева енергия, малки ТЕЦ-ове, електроцентрали, изгарящи отпадъчен дървесен материал и отпадъци от селското стопанство и т.н. Смисълът на всичките ни усилия е да се постигне траен социален ефект в борбата с бедността и да се повдигне жизненият стандарт на населението.


Източници: Българи, 21-и век България

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.