Кратка екскурзия до Босилеград
На 17.12.2022 с няколко приятели решихме да направим еднодневна обиколка от град София до населеният предимно с етническо българско население град Босилеград в Сърбия.
Целта на пътуването до Босилеград беше да добием впечатления от града и околните нему села
От набелязаните села успяхме да посетим и разгледаме по-подробно с. Извор, което е обезлюдено, но въпреки изоставените къщи, можеше да видим запазени възрожденски български сгради, в които някога е кипял живот. Селото е разположено на южния склон на планината, като изворите са действащи и до днес малко под голямата църква, която също бе затворена. Гледката е приказна, буквално изглежда като действащ етнографски музей на тази отминала епоха от българската история.
Босилеград, противно на нашите очаквания, е един пълен с живот град! Навсякъде се срещат млади хора, а от индустрията забелязахме няколко големи фабрики и много изсечена дървесина, вероятно за преработка и износ.
Успяхме да посетим сградите на местното училище, което е в добро състояние, както и местните културно-административни центрове. Хората се радват много, когато посрещат българи в града си.
Прави впечатление, че градът по-скоро се разраства, отколкото да запада.
Успяхме да се срещнем със собственика на една от емблематичните къщи в града – Димитър Димитров и неговия син Александър, които споделиха неприятни впечатления от опитите си да сложат на видно място в града паметни плочи на загинали в сръбско българската война български войници и офицери.
Препоръчаха ни да посетим едно от хубавите заведения в града – при Моника – гостилница с домашно приготвена храна, която през целия ден бе с почти изцяло запълнен капацитет, и останахме очаровани от качеството на храната.
В Босилеград витае дух на истински жив, български патриотизъм, и хората там имат нужда да чувстват близостта с България. Много от младите българи от града емигрират към България и търсят препитание предимно в София.
Успяхме да посетим и село Долна Любата, което е дало многобройни жертви при сръбските репресии, но за съжаление пътят до там бе лош и не асфалтиран и не успяхме да достигнем до Горна Любата. Изглежда и двете села са почти обезлюдени към момента, тъй като се намират в труднодостъпен планински район, където и досега главен поминък остава дърводобива.
Автор: Боян Донев