Репортери на „Труд” успяха да се свържат по телефона за интервю със Спаска Митрова в скопския затвор „Идризово”.
– Какво е отношението към вас

– Отвратително, като към повечето хора тук. Първите две седмици не ме заведоха на лекар, въпреки че имах проблеми с бучки в гърдите. Ако родителите не ми бяха пращали храна и лекарства…, щеше да бъде още по-зле.

– А има ли специално отношение към вас заради българското ви гражданство?

– От страна на някои хора – да. Подмятат обидни думи. Не искам да ги коментирам.

– Какви са условията?

– Повтарям – отвратителни, хигиената е на нулево ниво.

– Откакто сте в затвора, чували ли сте се с дъщеря си – малката Сузана?

– Не, веднъж се обадиха хора от социалното министерство, само я чух как плаче. Те ми казаха, че тя не искала да говори с мен. Аз пък им отвърнах, че не искам да разговарям с тях, а с нея. Детето плачеше. И аз плаках.

Източник: Труд