Ден на народните будители

Днес честваме Денят на народните будители. Посветен е на делото на българските просветни дейци и революционери.
Добър повод да си припомним делото на тези знайни и незнайни люде, посветили живота си на свещената кауза България. Изгорели за да светят и в най-тъмния мрак, без да чакат почести и облаги. Неоценявани, пренебрегвани, „луди“… саможертвата на тези хора е от изключителна важност за съхранението и развитието ни като народ.
Не бива да ги разглеждаме като просто затворена страница от историята, защото това което сме и продължаваме да бъдем и сега е резултат и от техния труд а делото им ще е живо докато има българи. Трябва да знаем че повечето ни културни достижения не са дело на институции, бизнесмени и учреждения, а на обикновени хора правили каквото са почувствали като необходимо. Независимо от трудностите и присмеха на околните еснафи.
Дали има нужда от будители и днес – да, определено. Дали има такива – ще оценят следващите поколения.
За пръв път празникът е честван в Пловдив през 1909 г. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. На 1 Ноември 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
При Съветската окупация през 1945г. празникът е отменен (като и този на съединиението), бидейки неудобен и неприятен за комунистическата власт. По идея на Петър Константинов със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 Октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.