Ден на бесарабските българи
На 29-и Октомври за 72-ри път днес се отбелязва Ден на Бесарабските Българи. На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около петгодишно строителство се освещава трипрестолният храм в „Свето Преображение Господне“ Болград (днешна Украйна).
Денят на бесарабските ще бъде тържествено отбелязан в голямото българо-гагаузко село Кубей, Болградски район.
Програма на празника включва изложба на приложно изкуство „Бесарабски мотиви“ и голям празничен гала-концерт с участие на български фолклорни и танцови състави от Болградски, Саратски, Арцизки, Измаилски, Тарутински и Ренийски район, Одеска област.
Стартът на тържествата бе даден още на 24 Октомври 2010 г. в гр. Измаил. В дома на културата „Шевченко“ учениците от Измаилския български културно-просветен център „Аз Буки Веди“ са изнесли празничен концерт. На 28 октомври за българите в Одеса в Одеската филхармония от 19 часа беше организиран концерт от възпитаниците на Одеския български културно-просветен център „Аз Буки Веди“, в който участваха състави от селата Каменка и Бановка. На 2 ноември в гр. Болград ще бъде открита изложба на стари снимки „Бесарабските българи: хроника на XX век“. Изложбата се провежда съвместно с Българския младежки клуб „Актив“. Град Болград е поредната спирка на тези уникални кадри, направени на протежение на ХХ век в бесарабските села. Изложбата вече бе представена в гр. Одеса, предстои да бъде показана и в други украински градове.
Като „бесарабски“ българи са известни българите, живеещи в областта Бесарабия, намираща се на териториите на Молдова и Украйна.
Българското етническо присъствие в областта датира от Средновековието, но големи преселнически вълни от българи в региона има в периода от края на XVIII до първата третина на XIX век.
По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници са преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са подпомогнати от руската протекционистична политика. Така в края на 18-и и през 19-и век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, донасяйки трудолюбиото и напреднали за времетото си технологии, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.
Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм „Свето Преображение Господне“, друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия „Св.св.Кирил и Методий“ (Народно централно училище в Болград), учредена с правителствена грамота на молдовския княз Никола Богориди на 28 юни 1858 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.
Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а „Свето Преображение Господне“ е най-величественият за времето си храм – прослава на светата християнска вяра и българска духовност. Бесарабските българи имат големи заслуги към прародината България и значими проекции в националната ни и културна история. През далечната 1938 г., когато се честват юбилеите на двете особено ценни народностни постижения – 100 години от освещаване на храма и 80 години от основаването на гимназията се издига призивът: Нека денят на освещаване на храма се превърне в голям празник – Ден на Бесарабските Българи! Нека съвременна България тачи спомена за своите сънародници, извършили подвига на преселението, поддържали вече два века жива връзката си с прародината, съхранили своята вяра, език, традиции, жертвоготовно подпомагали нашето Отечество в най-тежките периоди от историческото му развитие! След 1989 г. честването на празника се възобновява от Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийски българи „Родолюбец“. Всяка седмица около 29 октомври е наситена с културни събития и научни прояви, посветени на историята и съвременното състояние на бесарабските българи.
За разлика от много други светини в българската национална и културна история, храмът „Свето Преображение Господне“ е винаги отворен и приема жадуващите духовно упование и пречистване.
Училището, днес е специализирано общообразователно училище-интернат „Болградска гимназия „Г.С. Раковски““. То е пълно с деца, а българският език, история и култура са сред най-желаните предмети. С добрата си подготовка, много от випускниците на гимназията продължават образованието си в университети в България.
В Молдова най-голяма концентрация на българско население има в южните части на страната. Според преброяване от 1989 г. бесарабските българи на територията на страната са 88 419 души, а според това от октомври 2005 г. – 65 072. Над 140 000 души са българите, живеещи в Украйна – предимно концентрирани в районите Болградски, Тарутински, Арцизки, Саратски, Измаилски и Татарбунарски.
Значително по-малко по брой население от бесарабски българи има още в Грузия – като част от българско население, наброяващо 650 души (към 1999 г.), Казахстан – като част от българско население, наброяващо 15-20 хиляди души, Узбекистан – като част от българско население, наброяващо около 2 200 души (към 1998 г.), Туркменистан – като част от българско население, наброяващо около 100 души (към 1998 г.), Таджикистан – като част от българско население, наброяващо около 1100 души (към 1998 г.).
За Конгреса на Българите в Украйна
Всеукраинска обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ е учредена на 15 юли 2007 г. с Президент Юрий Иванович Граматик. Организацията има статут на всеукраинска и в нея може да членуват както физически лица, така и други сдружения на принципа на колективното членство. Основната цел е съхраняване на правата на българите в Украйна в съответствие със законите на страната. Много голямо значение се отдава на поддържане на българската национална идентичност на нашите сънародници. Първостепенна задача на организацията е създаването на по-добри възможности за изучаване на съвременния български език в селищата с компактно българско население.
От 01.03.2008 г. стартира проектът Български културно-просветен център „Аз Буки Веди“ с ръководител Екатерина Гержик. Целта е да се създадат условия децата и подрастващите да овладеят нормите на съвременния български език, да опознаят историята, културата и традициите на своята прародина. Учениците активно участват в различни творчески конкурси, спортни олимпиади, удостоени са с десетки грамоти, допломи и награди.
През 2008 година Конгресът подкрепя инициативата на група млади българи от Украйна за създаване на български младежки клуб „Актив“. Основната му ориентация е към младите бесарабски българи в Одеса и Одеска област. Клубът си поставя за цел съхраняване на българското национално самосъзнание, приобщаване към българската култура и традиции. Организира младежки срещи и културни инициативи, съдейства на талантливи младежи в тяхната изява и реализация. Стреми се към установяване на контакти и сътрудничество с младото поколение на България. Участва в създаването и поддържането на Информационния портал на българите в Украйна bg-ua.org.
Източници: Асоциация на Българите в Украйна, Конгрес на Българите в Украйна, Информационенен портал на Българите в Украйна