Парламентът в Албания призна българското малцинство

Парламентът в Албания включи българите сред официалните малцинства в страната след настояване от България. Новият закон за малцинствата мина с мнозинство.

Първоначално проектозакона за малцинствата в Албания изброяваше македонци, власи, черногорци, сърби, роми, бошняци и египтяни. Това предизвика реакция в България и премиерът Бойко Борисов се обади на колегата си Еди Рама и десетките хиляди българи в Гора, Голо Бърдо и Преспа бяха включени като малцинство.

Най-бурно против признаването на съществуването на българи в Албания очаквано бяха македонистките активисти. За македонизма разбира се е проблем да има българско малцинство чак в Албания, докато отричат съществуването му по средата в БЮРМ. Македонистите продължават да твърдят че хората с българско самозъзнание в Албания, изолирани в продължение на над век от политическите обстоятелства, бидейки българи всъщност са „македонци“. Според тях Албания е била заплашена, а българите там са национална заплаха за страната.

Института по Етнология и Фолклористика при БАН провежда вече над 10-годишна работа по въпроса за българите в Албания.

Според историка Божидар Димитров българите в Албания са някъде между 40 и 120 хиляди:

Българското малцинство заема цяла Източна Албания. Като се започне от Мала Преспа през Голо Бърдо и Гора. Огромни групи българи, по пътя на разселването в годините на комунизма, има в Елбасан, Дуръс. Има и в град Берат. В това се убедих при посещението си през 2010 година, когато бях министър.
Албания трябва да изпълни тази мисъл на Европейския съюз. Аз мисля, че тя няма да има проблем с това. До 1932-1934 година албанците сами включваха българите към националните малцинства, които живеят там. След това, по време на комунизма, главно поради липса на интерес от наша страна, българите отпаднаха от списъка на малцинствата.

Свързани статии

• 
  Парламенентът прие декларация за започване на преговори на С Македония и Албания с ЕС

  10.10.2019
• 
  Ще има българско училище в Одеса и украински център в София

  06.10.2018

Българите са добре приети в Албания, нямат никакви проблеми, освен обичайните, които има всяко национално малцинство, но към тях се отнасят с уважение. Аз мисля, че те дават своя дан за развитието на Албания.
Аз съм срещал цифри от 40 хил. до 120 хил. Обикновено истината е някъде по средата.

Той призовава да се подкрепи българското училище в Албания и да се придвижи въпроса с колежа.

Броят ще стане малко по-ясен след следващото преброяване на населението, когато ще е възможно българите са се преброят като такива. Подпомагането им официално също вече ще става по-лесно.

Българското малцинство в Албания беше признато от Европейския Парламент още през Февруари. И тогава Ангел Джамбазски и Адрей Квачев са се сблъсквали с проблеми, заради съпротива от македонистите.

Вижте интервюто с Хаджи Пируши, председател на сдружението „Просперитет Голо Бърдо“:

Според Джамбазски това е малка крачка, но все пак успех за българската кауза:

Известно е наличието на българска общност на територията на днешна Република Албания още от Средновековието. Известно е, че през 30-те години на миналия век има подготвен договор за подписване между България и Албания, с който трябва да бъде официално признато българското малцинство. Известно е, че в Република Албания по настоящем са признати всички известни национални малцинства, без българското. Защо е особено важно това да се случи? Не само, защото, включвайки го в законодателството на държавата, те ще бъдат гарантирани на институционално ниво. Не. Нашите отношения с Албания са по-скоро добри и по-скоро приятелски и ние градим мостове, с които бихме могли да въздействаме върху процесите на Западните Балкани. Но тук признаването на българската общност, на българското малцинство, има огромно символно значение, защото е смъртоносен удар в сърцето на белградско-скопската фалшива теза за това, че в Република Македония и в Република Албания няма българи. A има някакви други – някаква измислена нация, констроирана след 1945 година. Затова беше изключително важно да бъде призната българската общност. Затова беше изключително важно да им бъде обърнато внимание и да препоръчаме промени в законодателството.

Напротив. Ние работим много добре с албанския посланик. Нашето желание е, защитавайки правата и законните интереси на българите в Албания, да можем да прехвърлим разговора освен в Албания отново и в Република Македония.

Известно е, че само за миналата година 2 500 човека са поискали да възстановят своето българско гражданство на основата на своя произход. Tака че нямаше никаква причина това да не се случи.

Беше ни изключително трудно да намерим съмишленици във всички парламентарни групи. Това беше една истинска офанзива, за да можем да защитим това предложение, тъй като в последния момент една от групите поиска разделно гласуване, което означава, че имаше офанзива, в която щеше да отпадне именно изречението: „гарантирането на правата и законните интереси на българите в Албания“. И ние се принудихме да търсим политически съмишленици буквално в залата. Може да си представите как се върши това между 750 европейски представители. Но в края на краищата – получи се.

Офанзивата беше организирана, забележете не от албанското правителство, а от „скопските ръце“ в Европейския парламент. Бяха активирани и мотивирани предимно хора, свързани по някакъв начин с бивша Югославия, с югославските интереси, с югославските служби и т.н. Бяха се подготвили доста сериозно, но този път загубиха, за което поздравявам и колегата Ковачев, и колегата Петър Корумбашев, който свърши много работа, намирайки хора в неговата група. Колите от АЛДЕ, които както е известно в България са от ДПС, също бяха заявили плюсове, така че, когато се свърши нещо полезно за държавата, то трябва да бъде споменавано. Можем да бъде противници по много други теми, но по тази тези нашите колеги взеха абсолютно правилната и национално отговорна позиция.